Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

22.

Бъч изпи първия си скоч на един дъх. Голяма грешка. Усети в гърлото си пареща болка, все едно беше глътнал горелка. Щом спря да кашля, поръча на Аби още един.

— Ще я намерим — каза Хосе и остави бирата си на бара. Хосе предпочиташе по-леките питиета, но вкъщи го чакаше семейство. Бъч, от друга страна, можеше да прегрешава, колкото си иска.

Хосе си играеше с халбата, описвайки с нея кръгчета по плота.

— Не се самообвинявай, детективе.

Бъч се изсмя и обърна втория си скоч.

— Да бе, в колата ми, освен онзи заподозрян имаше куп хора. — Вдигна пръст, за да привлече вниманието на Аби. — Още едно.

— Идвам.

Тя донесе бутилката и му се усмихна, докато наливаше в чашата му малцовото уиски.

Хосе се размърда на високия си стол, като че не одобряваше скоростта, с която Бъч изпразваше чашите и се измъчваше от усилието да държи устата си затворена.

Аби отиде при друг клиент и Бъч се обърна към Хосе.

— Тази вечер ще се нафиркам до козирката. Не е нужно да ми правиш компания.

Хосе пъхна няколко фъстъка в устата си.

— Няма да те оставя тук сам.

— Ще се прибера с такси.

— Не. Ще стоя, докато приключиш. След това ще те замъкна до апартамента ти. Ще те гледам цял час как драйфаш. Ще те сложа да си легнеш. Преди да си тръгна, ще заредя кафеварката. Ще сложа аспирина до захарницата.

— Нямам захарница.

— Значи ще бъде до пакета захар.

Бъч се усмихна:

— От теб става много добра съпруга, Хосе.

— Точно това казва и жена ми.

Замълчаха, докато Аби наливаше четвъртото уиски.

— Метателните звезди, които взех от заподозрения — каза Бъч. — Какво знаем за тях?

— Същите като онези, които намерихме на мястото на взрива и край тялото на Чери. „Тайфун“. Деветдесет и шест грама неръждаема стомана тип 440. Диаметър десет сантиметра. С променящ се баланс. Можеш да си ги поръчаш по интернет за около дванадесет долара парчето или да ги купиш от някоя школа за бойни изкуства. Но не открихме никакви отпечатъци.