Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

48.

Бет отново беше облякла роклята. Харесваше й.

- Нямам обувки - каза тя.

Уелси извади още една фиба от устата си и я пъхна в кока, оформен на тила на Бет.

- Не трябва да си с обувки. Добре, да видим как изглеждаш.

Уелси се усмихна, когато Бет затанцува из спалнята на баща си и диплите на червената атлазена пола се развяха подобно на огнени пламъци около нея.

- Ще се разплача. - Уелси закри устата си с ръка. - Знам си го. Щом той те види, ще се разплача. Толкова си красива, а и това е първото хубаво нещо, откакто... Не знам откога.

Бет спря да се върти и диплите на роклята паднаха надолу.

- Благодаря ти. За всичко.

Уелси поклати глава.

- Не бъди мила с мен, иначе сълзите ми веднага ще потекат.

- Наистина съм ти благодарна. Чувствам се... Не знам, омъжвам се в семейство. Преди никога не съм имала истинско семейство.

Носът на Уелси почервеня.

- Ние сме твоето семейство. Ти си една от нас. А сега престани, чу ли? Преди да съм се разплакала.

На вратата се почука.

- Там вътре всичко наред ли е? - чу се мъжки глас отвън.

Уелси отиде при вратата, открехна я леко и подаде глава навън.

- Да, Тор. Братята готови ли са?

- Какво по... Плачеш ли? - попита Тор. - Добре ли си? Господи, да не е нещо с бебето?

- Тор, успокой се. Аз съм жена. Плача на сватби. Влиза в работната ми характеристика.

Чу се звук от целувка.

- Просто не искам да се тревожиш, лийлан.

- Тогава ми кажи, че братята са готови.

- Готови сме.

- Добре. Сега ще я доведа.

- Лийлан?

- Какво?

Те си размениха тихо няколко думи на красивия им език.

- Да, Тор - прошепна Уелси. - И след двеста години пак ще се омъжа за теб. Въпреки че хъркаш и разхвърляш оръжията си из цялата спалня.

Вратата се затвори и Уелси се върна.

- Готови са, чакат те. Тръгваме ли?