Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

37.

Бет се взираше в безбрежната бяла далечина. Намираше се в някакво сюрреалистично място с размити граници, което създаваше впечатлението, че е безкрайно.

Изплувала от мъглявината, една самотна фигура, осветена отзад, постепенно се приближаваше към нея. Чувстваше, че е мъж и че не представлява опасност за нея. Стори й се, че го познава.

— Татко? — прошепна тя. Не беше сигурна дали има предвид собствения си баща или самия Бог.

Мъжът все още беше доста далече, но вдигна ръка за поздрав, като че ли я беше чул.

Тя пристъпи напред, но внезапно усети в устата си непознат вкус. Докосна устните си с пръсти. Погледна към тях и видя, че са червени.

Мъжът отпусна ръката си. Той като че ли знаеше какво означават червените петна.

Бет внезапно се върна в тялото си. Имаше чувството, че е катапултирала и се е приземила върху чакъл. Всичко я болеше.

Извика. Щом отвори уста, отново усети непознатия вкус и преглътна инстинктивно.

И стана чудо. Кожата й се изпълни с живот, както балонът се пълни с въздух. Сетивата й се възвърнаха.

Слепешката сграбчи нещо твърдо и се вкопчи в източника на този вкус.

Рот усети как Бет подскочи, сякаш през нея мина електрически ток. След това започна нетърпеливо да пие от шията му на големи глътки. Ръцете й стиснаха здраво раменете му, ноктите й се забиха в плътта му.

Рот нададе вик на триумф и се отпусна на леглото, за да може кръвта му да тече по-лесно. Извърна главата си на една страна, разкривайки шията си за устните й. Бет изпълзя върху гърдите му, косата й се разстла върху него. Въодушеви се от влажните звуци при смукането и съзнанието, че й дава живот.

Прегърна я леко и погали ръцете й. Насърчаваше я да пие повече. Да вземе всичко, което й е нужно.

Мина доста време, но накрая Бет вдигна глава. Облиза устните си и отвори очи.

Рот беше впил поглед в нея. На шията му зееше рана.

— О, господи… какво съм ти сторила? — Тя протегна ръка, за да спре кръвта, която се процеждаше от вената му.