52.

435 32 0
                                    

Рот гледаше телефона, докато не престана да звъни. Закрачи из стаята. Седна на дивана. Стана и отново закрачи. Най-после вратата се отвори. Бет се усмихваше.

— Мога да излизам навън.

Той се втурна към нея и опипа кожата й. Беше хладна и здрава.

— Не те ли опари? Не ти ли беше горещо?

— Не. От ярката светлина ме заболяха очите, когато излязох навън…

— Излязла си навън?

— Да. Уау! — Бет го подхвана под мишницата, защото коленете му се подкосиха. — Господи, ти пребледня. Ела тук, легни.

Той се подчини.

Боже мой! Тя беше излязла навън посред бял ден. Неговата Бет беше излязла навън, докато слънцето грее. Където изобщо не би могъл да я стигне! Ако беше останала в салона, тогава би имал шанс… Можеше да стане на пепел.

Хладни ръце отметнаха кичур коса от окото му.

— Рот, добре съм.

Той я погледна в лицето.

— Имам чувството, че ще падна.

— От физична гледна точка такава вероятност няма. Защото си легнал.

— По дяволите, лийлан. Толкова много те обичам, че се притеснявам до смърт. — Когато тя притисна устните си към неговите, той обхвана с ръка тила й, за да я задържи. — Не мисля, че мога да живея без теб.

— За щастие няма да ти се наложи. А сега ми отговори на един въпрос. Каква е вашата дума за съпруг?

— Хелрен. Краткият вариант е хел.

Тя се засмя тихо.

— Голям майтап.

Мобилният му телефон отново зазвъня. Той се озъби на проклетия телефон.

— Говори, докато аз съм в кухнята — каза тя. — Искаш ли нещо?

— Теб.

— Вече ме имаш.

— Благодаря на Бога за това.

Той я гледаше как излиза, полюшвайки ханш, и си помисли, че когато се върне, му се иска пак да правят любов. Просто не можеше да й се насити. Да доставя удоволствие на тази жена, беше като пристрастяване за него — първото в живота му.

Взе мобилния телефон, но не си даде труд да провери кой се обажда.

— Ало?

Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}Where stories live. Discover now