54.

408 31 0
                                    

Мариса нямаше търпение да се види с Бъч. Цял ден си мислеше за него, докато не стана време за срещата им. Само че колкото и да бързаше, преди да излезе, възнамеряваше да поговори с Хавърс. Беше го чакала да се прибере у дома предишната нощ, убивайки времето, като първо помогна на сестрите в клиниката, после седна да чете. Накрая се отказа и остави една бележка на леглото му, с която го молеше да се отбие при нея, когато се върне. Но той не се появи. Тази липса на общуване между тях беше продължила достатъчно дълго.

Отиде при вратата на спалнята си и се изненада, че не може да я отвори. Сви вежди. Дръжката не помръдваше. Опита отново, разтърси я, след това я натисна с всички сили. Бравата заяждаше или беше заключена.

Стените на спалнята й бяха облицовани със стомана, така че не можеше да се дематериализира.

— Ехо! — провикна се тя и заудря по вратата. — Ехо! Хавърс! Има ли някой? Няма ли кой да ми отвори? Ехо!

Накрая се отказа и сякаш студенина стегна гърдите й.

Щом замълча, в стаята й се чу гласът на Хавърс, който като че ли през цялото време беше стоял от другата страна на вратата.

— Съжалявам, че трябваше да постъпя така.

— Хавърс, какви ги вършиш? — попита тя с лице обърнато към вратата.

— Нямам друг избор. Няма да допусна да ходиш повече при него.

Тя се постара думите й да прозвучат високо и ясно.

— Чуй ме. Не Рот е причината да изляза. Той се ожени за момиче, което обича и аз не тая лоши чувства към него. Аз… Срещнах един мъж. Мъж, когото харесвам. Който ме желае.

Последва дълга тишина.

— Хавърс? — Тя удари с юмрук по вратата. — Хавърс! Чу ли какво ти казах? Рот е женен и аз му простих. Не съм била с него.

Когато брат й най-после проговори, гласът му звучеше така, сякаш някой го души.

— Защо не ми каза?

— Не ми даде възможност! Опитвам се да говоря с теб от два дена! — Тя отново удари по вратата. — А сега ме пусни. Трябва да се срещна с моя… с някого при Дариъс.

Хавърс прошепна нещо.

— Какво? — попита тя. — Какво каза?

— Не мога да те оставя да отидеш там.

Усети страданието в гласа му и гневът й се изпари. Но цялата се стегна от тревога.

Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}Where stories live. Discover now