Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

38.

Бъч отново обиколи салона и спря пред камината. Загледа се в цепениците, подредени в огнището. Представи си колко приятно е край разгорелия се огън тук през зимата. Седиш си на копринените дивани и гледаш танцуващите пламъци, а икономът ти носи горещ пунш или нещо от този род.

Какво, по дяволите, правеше тази шайка гангстери на място като това?

От коридора долитаха гласовете на мъжете, които, както предполагаше, бяха в трапезарията и от часове си чешеха езиците. Поне музиката, която бяха избрали за вечеря, си струваше. Из цялата къща кънтеше твърд рап — Ту Пак, Джей Зи, Ди Туелв — заглушаван от време на време от изблици смях, предизвикан от чисто мъжки закачки.

За кой ли път погледна към входната врата.

Когато преди цяла вечност го натикаха в салона и поеха нанякъде по коридора, първата му мисъл беше да се измъкне, дори ако се наложи да разбие един от прозорците със стол. Щеше да се обади на Хосе и да докара целия участък пред входната им врата.

Но преди да се подчини на импулса си, до самото си ухо чу глас:

— Надявам се да решиш да избягаш.

Бъч се обърна кръгом и приклекна, готов за бой. Мъжът с късата подстрижка и белега стоеше точно до него, макар че не беше чул никакъв шум от стъпки.

— Давай! — Странните му черни очи се бяха втренчили в Бъч. Приличаше на акула, готова да захапе плячката си. — Отвори вратата. Плюй си на петите. Тичай бързо, викай за помощ. Просто знай, че ще те следвам неотлъчно като погребална катафалка.

— Остави го на мира, Зейдист. — Мъжът с голямата грива подаде глава през вратата. — Рот иска човека жив. Поне засега.

Мъжът с белега удостои Бъч с един последен поглед.

— Опитай. Само се опитай. Предпочитам да те преследвам като животно, вместо да вечерям с тях.

След това излезе.

Въпреки заплахата, Бъч огледа къщата, доколкото беше възможно. Не откри телефон. Съдейки по таблото на алармената система, което забеляза, всички врати и прозорци сигурно бяха свързани с нея, така че нямаше начин да се измъкне, без да задейства звуковия сигнал.

А и не искаше да остави Бет. Господи, ако умре…

Бъч пое въздух и сбърчи вежди. Какво, по дяволите, е това? Тропиците. Усети мириса на океана.