26.

615 31 2
                                    

Бъч излезе от кабинета на капитана. Кобурът му се стори необичайно лек без пистолета в него, а портфейлът без значката — твърде плосък. Имаше чувството, че е гол.

— Какво стана? — попита Хосе.

— Излизам в отпуск.

— Какво, по дяволите, означава това?

Бъч тръгна надолу по коридора.

— Нюйоркското полицейско управление разполага ли с нещо за заподозрения?

Хосе го дръпна за ръката и го вкара в една от стаите за разпит.

— Какво стана?

— Временно съм отстранен от длъжност без право на заплата, докато не приключи вътрешното разследване. Което, както и двамата знаем, ще установи, че съм употребил сила неправомерно.

Хосе зарови ръка в косата си.

— Казах ти да стоиш настрана от заподозрените, човече.

— Този момък, Ридъл, заслужава нещо още по-лошо.

— Не е там въпросът.

— Странно, именно това каза и капитанът.

Бъч отиде до двустранното огледало и се огледа. Господи, остаряваше. Или може би просто беше уморен от единствената работа, която някога е искал да върши.

Полицейско насилие. Майната му. Той беше защитник на невинните, а не самонадеян грубиян, на когото му прави удоволствие да тормози хората. Проблемът беше, че има твърде много правила в полза на престъпниците. Жертвите със съсипан от насилието живот са ощетени в това отношение.

— Във всеки случай не ми е мястото тук — тихо каза той.

— Какво?

Просто на земята вече няма място за хора като мен, помисли си Бъч.

После се обърна.

— И така. Какво установиха от Нюйоркското полицейско управление?

Хосе го изгледа втренчено.

— Временно отстранен, а?

— Поне докато не ме изхвърлят официално.

Хосе сложи ръце на кръста си, погледна надолу и поклати глава, като че ли разговаряше с обувките си. Но отговори.

— Nada. Сякаш се е пръкнал от нищото.

Бъч изруга.

— Тези звезди. Знам, че можеш да си ги поръчаш по интернет, но ги продават и тук, нали?

Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}Where stories live. Discover now