47.

479 30 0
                                    

Бъч се облегна назад в плетения люлеещ се стол, кръстоса крака и започна да се оттласква с единия крак от пода. Столът заскърца.

В далечината проблесна светкавица, но гръм не се чу. Нощта беше изпълнена с уханието на градината долу. И на морето.

В другия край на ниската веранда Мариса вдигна глава към небето. Лекият летен бриз развя кичурчета коса край лицето й. Можеше да я съзерцава цял живот и пак нямаше да му е достатъчно.

- Бъч?

- Извинявай. Какво каза?

- Казах, че си много красив с този костюм.

- Този стар парцал? Просто го намъкнах.

Тя се засмя, което беше и целта му, но когато звукът затрептя в ушите му, той стана сериозен.

- Не аз, ти си красива.

Тя вдигна ръка към шията си. Изглежда, не знаеше как да реагира, когато й правят комплименти, май не беше получавала много. Беше му трудно да го повярва.

- Направих си прическа заради теб - каза тя. - Реших, че може би косата ми така ще ти хареса.

- Харесвам я всякак. Както и да я направиш.

Тя се усмихна.

- И роклята избрах заради теб.

- Харесва ми. Но, знаеш ли, Мариса, не е нужно да се стараеш да ми се харесаш.

Тя сведе поглед.

- Свикнала съм да го правя.

- Тогава забрави този навик. Ти си самото съвършенство.

Тя засия. Цялата. Той не беше в състояние да помръдне. Просто я гледаше. Бризът се усили и полата на шифонената рокля се уви около грациозната извивка на ханша й. И изведнъж той вече не мислеше само колко е красива.

Бъч едва не се засмя. Никога не беше мислил, че страстта може да наруши очарованието на един миг, но нямаше нищо против да забрави за физиологичните нужди на тялото си за тази вечер. Или за по-дълго. Наистина искаше да се отнесе с нея както подобава. Тази жена заслужаваше обожание, подкрепа и щастие.

Бъч сви вежди. Да, и как ще направи това? Това с щастието. Беше уверен, че ще се справи с обожанието и с подкрепата.

Само че просто... една девствена жена-вампир беше от категорията жени, за които не знаеше нищо.

Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}Where stories live. Discover now