Двадесет и шеста глава

12 0 0
                                        


  Не ме напуска главоболието в матовия въздух на тази гробищоподобна тъмница, но няма да се предам. Написах повече от сто страници, а още нищо не съм казал. Календарът ми започва да се обърква. Тръгнах с колата да я взема някъде към средата на август 1947 година. Не, явно повече не издържам. Сърцето, главата — всичко ме боли. Лолита, Лолита, Лолита, Лолита, Лолита, Лолита, Лолита, Лолита. Повтаряй тази дума, печатарю, докато страницата свърши.  

ЛолитаWhere stories live. Discover now