Лолита

Осма глава

Постарах се с всички сили, господин съдия, да реша проблема за „кавалерите". Няма да повярвате, признавам си, четях дори местния вестник, „Бърдслийска звезда", в който имаше рубрика „За подрастващите", та да си изясня как да постъпвам!

„Съвети към бащите. Не отпращайте младите приятели на вашата дъщеря. Допускаме, че ви е малко трудно да осъзнаете — вече момчетата я намират за привлекателна. За вас тя си е малко момиченце. За момчетата е прелестна и забавна, красива и весела. Харесва им. Днес вие сключвате сделки в директорския си кабинет, но вчера сте били просто гимназистът Джим, който е носил учебниците на Джени. Спомнете си! Нима не ви се иска дъщеря ви сега на свой ред да се чувствува щастлива от възхищението на момчетата, които я харесват? Нима не искате заедно с тях да се отдава на здравословни развлечения?"

Здравословни развлечения ли? Боже мой!

„Защо не възприемете този Том или Джон като свои гости? Защо не подхванете разговор с тях? Да ги предразположите да се разговорят, да ги разсмеете, да се почувствуват те свободно?"

Влизай, Том, в моя публичен дом!

„Ако тя нарушава правилата, не й вдигайте скандал в присъствието на нейния „съзаклятник". Нека да изпита тежестта на вашето недоволство насаме с вас и кавалерите й да не смятат, че е дъщеря на стар човекоядец."

Преди всичко старият човекоядец изготви два списъка — единия на „абсолютно забраненото", другия — на „неохотно разрешеното!". Абсолютно беше забранено да излиза с кавалери — само с него или с още една двойка (следващата стъпка, разбира се, водеше до масова оргия). Разрешавах й да влиза в млечен бар с приятелки и там да побъбри и да се покиска с някакви случайни младежи, докато я чаках в колата на известно разстояние. Казах й, че ако нейният клас бъде поканен от социално приемлив клас от мъжката частна гимназия (която се наричаше Бътлърова академия за момчета) на ежегодния бал (под надзора на учителите и на техните жени), готов съм да разгледам въпроса дали би трябвало да облече първата си бална рокля (ефирна, розова — в която тънкоръката тринайсет или четиринайсетгодишна хлапачка изглежда като фламинго). Освен това обещах да уредя вечеринка у нас, на която тя да покани най-хубавките си приятелки и най-приличните гимназисти, с които дотогава ще се запознае на Бътлъровия бал. Но я убедих, че докато е в сила моят режим, никога, никога не ще й разреша да отиде с някое разгорещено момче на кино или да се прегръща с него в автомобил, или да се среща с кавалери на вечеринките у нейните приятелки, или да води далеч от мен дълги телефонни разговори с младежи, дори ако има намерение „само да обсъди отношенията му с една моя приятелка".