Лолита

Двадесет и първа глава

Разстояние хиляда мили по копринено гладкия асфалт отделяше Касбийм, където, доколкото си спомням, червеният дявол се бе появил по уговорка за пръв път, от Елфинстън, в който бяхме пристигнали седмица преди Деня на независимостта. Това пътешествие тогава ни бе отнело по-голямата част от юни, защото рядко минавахме повече от сто и петдесет мили на ден, останалото време прекарвахме (веднъж цели пет дена) по разни мотели — а те вероятно подробно са били предвидени от него. Значи тук трябваше да търся следите на сатаната; посветих се изцяло на това след няколкото неописуеми дни препускане по безмилостно разклонените пътища около Елфинстън.

Представи си ме, читателю — толкова свенлив, че не обичам да ставам център на вниманието, надарен с такова вродено чувство за благоприличие, — представи си ме как потискам безумната мъка под треперещата подмилкваща се усмивка и измислям претекст да прелистя престорено нехайно хотелската книга, в която са записани имената, адресите и автомобилните номера на пътуващите. „Знаете ли — казвах аз, — имам чувството, че съм отсядал тук — само да погледна регистрацията от средата на юни. Мда. Не, виждам, че все пак съм сгрешил — на колко смешна улица живее този мистър Кук: Ишо 5. Извинете за безпокойството." Или: „Един от клиентите ми беше отседнал при вас — загубил съм му адреса; ще бъдете ли така любезен..." И неведнъж се е случвало, особено когато директорът се окажеше някой мрачен мъж, да ми откажат лично да прегледам книгата.

Отбелязал съм на листче: между 5 юли и 18 ноември, тоест преди завръщането ми за няколко дни в Бърдсли, съм се разписал (без винаги впрочем да оставам за през нощта) в 342 хотела и мотела. Тази цифра включва няколкото заведения между Касбийм и Бърдсли, едно от които безспорно ми подари сянката на сатаната: „Робърт Робърт, Молбърт, Албърта". Налагаше се много предпазливо да разпределям издирванията си във времето и пространството, за да не будя подозрения; вероятно имаше поне петдесет места, където просто питах, без да се подписвам, но това се оказваше безрезултатно и предпочитах да градя платформа от правдоподобност и доброжелателство, като преди всичко заплащах за съвсем ненужна ми стая. Огледът показа, че приблизително от тристате книги не по-малко от двайсет съдържаха следа от него: сатаната не беше бързал, дори бе спирал по-често от нас или — на което напълно бе способен — се бе подписал тук-там просто така, колкото да ми демонстрира подигравателните си намеци. Само веднъж бе отседнал на същото място и по същото време с нас — и бе спал на няколко крачки от възглавницата на Лолита. В няколко случая бе пренощувал в същия или в съседния квартал; често ни бе изчаквал в засада в някоя междинна точка между две уговорени спирки. Колко живо си спомнях Лолита преди самото ни заминаване от Бърдсли, легнала по очи с купчината пътеводители и карти, върху които отбелязваше етапите и спирките с молива си за устни!