Лолита

Седемнадесета глава

Сега читателят трябва да забрави Кестените и Колтовете, за да ни последва по-нататък на запад. Близките два дни бяха белязани с няколко силни гръмотевични бури — или може би една и съща буря се придвижваше през цялата страна на тежки жабешки подскоци и ние бяхме също толкова неспособни да се отърсим от нея, както и от детектива Трап: защото тъкмо през тези дни пред мен се появи загадката на ацтековочервения як (Игра на думи: от кадилак) с подвижен гюрук и той напълно закри темата за Лолитините любовници.

Чудно нещо! Аз, който я ревнувах от всяко срещнато хлапе — чудно до каква степен невярно разчетох указанията на съдбата! Може би скромното поведение на Лолита през зимата бе притъпило моята бдителност; във всеки случай дори един луд едва ли би изглупял дотолкова, за да помисли, че някой си Хумберт Втори стръвно преследва Хумберт Първи и неговата нимфетка под акомпанимента на Зевсовите фойерверки през огромните и твърде непривлекателни равнини. Затова ми хрумна, че вишневият як, който миля след миля се държеше на дискретно разстояние от нас, е каран от детектив, нает от някой безделник, за да установи какво именно прави Хумберт Хумберт с малолетната си завареничка. Както ми се случва през периодите на наситено атмосферно електричество и тряскащи светкавици, ме измъчваха халюцинации. Не зная какво приспивателно веднъж бяха пуснали той или тя в моя джин, обаче питието не ми подействува и през нощта ясно дочух леко почукване по вратата на бунгалото; разтворих я и едновременно забелязах, че съм съвсем гол и че на прага е застанал, бледо проблясващ в дъждовния мрак, човек с маска на лицето, която изобразяваше Чин, гротескния детектив с издадена напред брадичка, чиито приключения се представяха в комиксите. Той сподавено се изкикоти и избяга; аз се върнах, олюлявайки се, и веднага заспах отново; колкото и да е чудно, до този момент не зная дали е било наистина, или видение, предизвикано от някакво прахче. Впрочем оттогава изтънко съм изучил особения хумор на Трап и случаят ми изглежда съвсем правдоподобен негов образец. О, колко грубо бе измислено и колко безкрайно жестоко! Някакво търговче според мен припечелваше с тези маски на популярни чудовища и на будали. Нали на другия ден забелязах как двамата малчугани бърникаха из кофата за смет и мереха маската на Чин? Дали беше съвпадение? Или резултат от метеорологичните условия?

Тъй като съм убиец с поразителна, обаче неравна, своенравна памет, не мога да ви кажа, милостиви госпожи и господа, от кой именно ден знаех със сигурност, че ни преследва вишнев як с подвижен гюрук. За сметка на това помня първия път, когато съвсем ясно видях неговия шофьор. Веднъж привечер карах бавно в поройния, дъжд, като през цялото време виждах червения призрак — той се размазваше и трепкаше от сладострастие в страничното ми огледало. Но ето че шумният потоп олекна и зачука ситно, сетне съвсем престана. Ослепително слънце бликна през облаците над цялото шосе; реших да си купя тъмни очила и спрях на бензиностанцията. Действителността ми се струваше болезнен, злокачествен тумор, срещу който не може да се стори нищо, затова трябваше чисто и просто да игнорирам нашия хладнокръвен преследвач, който в закрит вид спря наблизо зад нас, пред някакво кафене или бар с идиотската табела „ТУРНЮРИ", а под нея: „Танцувай тур с Нюра". Напоиха моята кола и се запътих към помещението да купя очила и да платя бензина. Докато попълвах „пътния" чек, се мъчех да преценя къде се намирам и случайно погледнах през прозореца. Там видях нещо ужасно. Мъж с широк гръб, леко плешив, по бежово спортно сако и тъмнокафяв панталон слушаше какво му съобщава Лолита, която се беше подала от прозорчето на нашия автомобил, приказваше много припряно и при това размахваше нагоре-надолу ръка с разперени пръсти, както когато станеше дума за нещо много сериозно и неотложно. Особено ме порази — порази ме мъчително силно — говорната волност на държането й, трудно ми е да я опиша, но те сякаш се познаваха отдавна — може би дори повече от месец. Сетне видях как той се почеса по бузата, кимна, обърна се и тръгна обратно към своята кола — беше едър, доста як мъж на моите години, приличаше малко на покойния Густав Трап, швейцарския братовчед на баща ми, имаше същото загоряло лице като чичо Густав, малко по-закръглено от моето, с подстригани тъмни мустачки и дегенератска уста във вид на розова пъпчица. Лолита разглеждаше пътната карта, когато се върнах в колата.