Лолита

Втора част; Първа глава

Оттогава, от август 1947 година, започнаха дългите ни скиталчества из Съединените щати. От всевъзможните подслони твърде скоро започнах да предпочитам тъй наречените моторкортове или другояче казано, мотелите — чисти, спретнати, уединени убежища, които се състоят от отделни бунгала или съединени с общ покрив стаи, идеално подходящи за спане, за караници, за одобрявания и за ненаситна незаконна любов. В началото, от страх да не събудя подозрения, на драго сърце плащах за двойна стая, всяка част от която имаше по едно двойно легло. Чудя се за какъв ли квартет изобщо бе предназначена подобна подредба, защото се постигаше съвсем фарисейска пародия на усамотяване чрез ниската, нестигаща до тавана преграда, която разделяше стаята на две свързани любовни кътчета. Постепенно обаче набрах смелост, ободряван от страшните възможности, които произтичаха от тази добросъвестна съвместимост (човек например можеше да си представи две млади двойки, които весело си разменят съжителите, или дете, което се преструва на заспало, за да послуша звуковите ефекти, с които се е придружавало собственото му зачеване), и вече преспокойно вземах едностайна кабина с креват и сгъваемо легло или с два кревата, райска килия с жълти щори, спуснати додолу, за да създадат утринна илюзия за слънце и за Венеция, докато всъщност навън се шири Пенсилвания и си вали дъжд.

Опознахме — nous connûmes, ако използуваме интонацията на Флобер — отделни малки къщи под Шатобрианови дървета, каменни, тухлени; кирпичени, измазани, разположени на неща, което пътеводителят на американската автомобилна асоциация нарича „сенчести", „просторни", „планирани" парцели. Имаше къщурки от греди, от чепати борове, златистокафявият им гланц напомняше на Лолита крачета на опечена кокошка. Научихме се да презираме обикновените бунгала от варосани дъски, леко намирисващи на нечистотии или на някаква друга мрачно свенлива воня, които не можеха да се похвалят с друго (освен с „удобни легла"), а навъсената им господарка винаги беше готова („е, мога да ви предложа...") и нейният дар да бъде отхвърлен.

Nous connûmes (играта е дяволски забавна!) претендиращите им за примамливост названия — разните „Залези", „Речни прагове", „Вълшебни дворове", „Червени борове", „Простори", „Зелени поля", „Мотели — Мотиви"... Понякога рекламата прибягваше към специална примамка като например: „Каним децата, обожаваме котенцата" (теб канят, теб обожават!). Баните на тези кабини най-често бяха представени от кахлени душове с безкрайно разнообразни избликващи струи, с обща, но явно не лаодикийска особеност; все дебнеха при употреба изведнъж да те попарят с адски вряла вода или със смразяващ студ, зависи кой кран е пуснал в този момент посетителят в съседното помещение, като по този начин те е лишил от необходимата съставка на сместа, която грижливо си подготвил. По стените на някои мотелни бани имаше инструкции над клозетната чиния (върху казанчето нехигиенично бяха струпани чистите пешкири), които призоваваха клиентите да не хвърлят боклуци, бирени консервени кутии, съдинки от картон за мляко, недоносчета и прочие; в други мотели имаше специални обяви, сложени под стъкло, като например: „Местни развлечения: Яздене на кон. На главната улица често могат да се видят ездачи, които се завръщат от романтична разходка на лунна светлина...";. „Които те събуждат в три през нощта" — подигравателно отбеляза неромантичната Лолита.