Лолита

Петнадесета глава

Спомням си, като дете в Европа бях мечтал над картата на Северна Америка, на която „палачът", тоест част от Апалачите, в едър шрифт се бе проснал от Алабама до Мейн, така че цялата обхваната област (включително и Пенсилвания, и Ню Йорк) се ширваше пред въображението ми като гигантска Швейцария или дори Тибет, непрекъснати планини, редуване на дивни елмазни върхове, огромни борови дървета, le montagnard émigré (Преселил се планинец) във великолепния си мечи кожух и Felis tigris Goldsmithi (Тигър от поемата на Голдсмит) и червенокожи индианци из шубраците. Колко ужасно, че всичко това се сведе до мизерна крайградска градинка и до димящ железен кош за изгаряне на боклука... Сбогом, Апалачи! Когато ги напуснахме, прекосихме Охайо, три щата, които започваха с „И", сетне Небраска — ах, този първи полъх на Запада! Заминахме, без да бързаме, тъй като имахме цяла седмица, за да стигнем до Уейс, градче в Скалистите планини, където тя си умираше от желание да погледа обредните танци на индианците в деня, когато всяка година се отваря Магичната пещера, и почти три седмици, за да стигнем до Елфинстън, бисера на един от Западните щати, където мечтаеше да се покатери на Червената канара, от която една екранна звезда на възраст наскоро се бе хвърлила и бе загинала след пиянския скандал със своя сутеньор.

Предвидливите мотели отново ни приветствуваха с такива обръщения, заковани на стените, като:

„Искаме да се чувствувате при нас у дома си. Преди вашето пристигане бе извършена пълна (подчертано) инвентаризация. Записали сме номера на вашата кола. Използувайте топлата вода икономично. Запазваме си правото да изселим без предупреждение всяко нежелателно лице. Не пускайте никакви (подчертано) излишни предмети в клозетната чиния. Благодарим ви. Заповядайте отново. Дирекция. Послепис: Ние смятаме нашите клиенти за Най-Добрите Хора на Света."

Из тези страшни места двете легла ни струваха по десет долара на нощ. Мухите се редяха на опашка вън върху вратата и успешно проникваха вътре, щом отворехме. Пепелта от нашите предшественици доизтляваше в пепелниците; женски косъм се бе проточил върху възглавницата, в съседната стая някой на всеослушание си окачваше сакото в тътнещия стенен гардероб, окачалките бяха вързани с тел за напречното дърво, с цел да се предотврати открадването им и — последното оскърбление — картините над двойката кревати бяха идентични близнаци. Забелязах между другото промени в търговската мода. При бунгалата проличаваше тенденцията да се сливат и постепенно да образуват цял кервансарай, сетне им порастваше и втори етаж, докато долу се издълбаваше вестибюл и вашият автомобил вече не заставаше пред вратата на вашата стая, а се запътваше за гаража, хотелът преспокойно се завръщаше към образа и подобието на обичайния стар третокласен хотел. Сега искам настойчиво да помоля читателя да не се гаври с мен и с помътения ми разум. И за него, и за мен е много лесно със задна дата да разшифрова сбъдналата се съдба; но докато тя се подрежда, повярвайте ми, никога не прилича на онези честни криминални романчета, в които само трябва да не пропуснеш един или друг пътеводен намек. На младини дори ми попадна френско разказче от този род, в което насочващите дреболии бяха отпечатани е курсив; но Мак Фатум действува другояче — дори когато уплашен разпознаеш някои неясни намеци и белези.