Лолита

Двадесета глава

Двустайното бунгало, което предварително си бяхме запазили под знака на сребърната шпора в Елфинстън (дано никой не чуе техния стон), се оказа от тази лакирана, мургаво-борова порода, която Лолита толкова харесваше през дните на първото ни безгрижно пътуване. Ах, вече всичко се бе променило... Не говоря за Трап или за Траповете... В края на краищата... е, нали разбирате... В края на краищата, господа, ставаше съвсем явно, че всичките тези идентични детективи в призматично променящи се коли бяха породени от манията ми за преследване, от повтарящи се видения, плод на съвпадения и на случайна прилика. Soyons logiques (Да разсъждаваме логично), кукуригаше и се перчеше галската част от моя разум и прокуждаше всякаква мисъл, че някой омаян от Лолита търговски пътник или гангстер от кинокомедия заедно с помагачите си ме тормози, подиграва се с мен и по разни други тягостни начини използува странното ми положение пред закона. Помня, че си тананиках нещо, за да сподавя паниката. Дори успях да си изградя теории, която обясняваше фалшивото обаждане от „Бурдолей"... Но ако можех да не мисля за Трап, както не мислех за наскорошните си конвулсии върху моравата в Чампиън, все пак не можех да надвия другата своя мъка: да зная, че Лолита е толкова близо и в същото време е толкова мъчително недостижима, и толкова да я обичам, толкова да я обичам точно преди настъпването на новата ера, когато според моите влъхвински изчисления тя преставаше да бъде нимфетка и да ме вълнува...

В Елфинстън съдбата ми бе приготвила допълнително, гнусно и съвсем излишно главоболие. Момичето ми беше някак отпаднало и неразговорчиво през последния етап — двеста мили през планините, неосквернени нито от димносиви копои, пито от зигзагообразно сновящи палячовци. Едва погледна прочутата, странна наглед, великолепно аленееща се скала, същата, която се бе издала напред и висеше над възвишенията и бе послужила като трамплин за, скока в нирваната на темпераментната актриса. Градът бе наскоро застроен или престроен насред плоското плато на височина две хиляди и сто метра над морското равнище; искаше ми се бързо да дотегне на Лолита; тогава щяхме да се запътим за Южна Калифорния, за мексиканската граница, за баснословните заливи, за сагуаровите пустини и фатаморганите. Хосе Лизачовендоа от известния роман на Мериме се канеше да отведе своята Кармен в Etats Unis (Съединените щати). Представих си мексикански тенисен турнир, в който Долорес Хейз и разни хубавки момиченца — шампионки от Калифорния, участвуват, блестят пред мен. Добросъседските турнета на това усмихнато равнище изличават разликите между паспорта и спорта. Защо ми беше хрумнало, че ще бъдем щастливи в чужбина? Промяната на обстановката — традиционната заблуда, на която разчита обречената любов и неизлечимата охтика.