"Ъгх, писна ми с този сняг!" изофках на висок глас, карайки най - добрата ми приятелка Мег, да се засмее пред мен.
Вървяхме по 47 улица към апартамента ни след като бяхме приключили ужасно дълъг ден в университета. Нямах никакви останали сили и единственото, което исках да направя бе да си легна и си пусна някой филм в Netflix.
Но разбира се точно миналата вечер падна първият сняг за сезона в Ню Йорк и температурите паднаха с около десет градуса, а всичките ми приятели знаеха, че мразех студа и снега в града. Искрено съжалявах, че не взех колата си сутринта, въпреки че университетът ни беше много близо до апартамента, но не знаех дали ще завали отново сняг и да я затрупа отново. А и малко ме беше страх да карам по заснежените пътища.
"Снегът е тук от снощи, Ким! Спокойно. Скоро ще се приберем." Както винаги Мег се опита да ме успокои, но нямаше как докато не се прибера вкъщи на топло.
Не и' отговорих и продължих да я следвам, вървейки плътно зад нея, тъй като тя тъпчеше снега, правейки ми пътечка.
През целия път от университета до вкъщи говорех за това как нямам търпение да стоплим апартамента и да си легнем и да гледаме филм, след като вечеряме.
След няколко минути най - сетне бяхме пред входната ни врата и Мег отключваше.
"Може ли по - бързо?" Нервно разклатих крака. Тя измънка нещо под носа си, обърна се към мен с много сериозно изражение. Погледът и' ме смрази, накара ме да се успокоя и продължи да отключва. "Не че искам да кажа нещо, но живеем тука вече от почти две години, а ти все още бъркаш ключовете." Измънках тихо.
"Майната ти." Каза без да се обръща, в същия момент, в който вратата щракна и се отвори. Най - сетне от няколко часа се усмихнах и бързо влязохме. Още преди да съм се събула и съблякла влязох вътре и пуснах климатика на 27 градуса.
"КИМБЪРЛИ!" изведнъж ми изкрещя Мег и от изненада изтървах дистанционното на дивана. Веднага разбрах какво съм направила и се усмихнах виновно. "Милиард пъти ти казах да не влизаш с обувки вътре... особено със сняг." Каза изморена. Обърнах се към нея и погледнах към пода. Имаше големи мокри следи по пода и по килима, върху който бях стъпала в момента. Тя погледна тъжно, знаейки, че няма да го почистя и се обърка бавно, да съблече палтото си.
"Съжалявам." Бях искрена. Мразех, когато от тъпотията си и' отварях работа, но не можах да се стърпя.
YOU ARE READING
Всичко започна през декември
FanfictionЗнаейки, че Ню Йорк е градът, в който всичко е възможно, двете най - добри приятелки Кимбърли и Мегън решават да се преместят точно там, за да продължат образованието си. След две години двете все още не са успели да попаднат в здрава връзка с никог...