Гледна точка Мег
"Сигурна ли си, че ще се получи?" Нейтън ме попита за милиарден път.
"Нейт.... ако ме попиташ още веднъж, ще кажа не!" Изофках, а той след мен също. Това момче цял ден беше залепнало за мен и не спираше да ми задава същия този въпрос
Планът беше следният: днес беше денят, в който Ким щеше да разбере резултата от курсорната си работа и бяхме решили, че ще направя вечеря за нея вечерта, за да отпразнуваме резултата и', защото знаех, че ще е справила отлично. Тя си мислеше, че ще се прибере при мен, но всъщност Нейтън щеше да сготви и когато се прибере ще види него.
"А от къде знаеш, че ще си вземе изпита? Смисъл убеден съм, че ще го е взела, но ако не е?" Обърках се към него и го погледнах сериозно.
"Разбира се, че ще го вземе, Нейтън! Толкова много учи, толкова много време отдели! Не мисля, че има шанс за по - малко от петица." Той кимна и седна на дивана до мен.
"Скоро трябва да започвам да готвя." Каза и почеса главата си.
"Само гледай да не ми подпалиш кухнята! Че тогава вече няма шанс Ким да ти прости." Започнах да се смея, а той се начумери.
"Много смешно." Изсъска и се изправихме.
"Хайде, тръгвам." Тръгнах към коридора, но се сетих Нещо. "И да не сложиш авокадо!!!" Извиках му и се засмях.
"Майната ти!"
———————
Гледна точка Ким
Не мога да повярвам! Взех си най - сетне изпита и не съм се чувствала по - горда от себе си! Усмивката не може да слезе от лицето ми и горя от енергия.
Бях с колата си, спуснала всички прозорци, усилила радиото на макс и пеех с цяло гърло. Нямах търпение да се прибера и да вечеряме с Мег, защото от нерви цял ден не бях вкусила нищичко.
Паркирах пред нас, грабнах чантата и телефона си и по най - бързия начин се качих до нашия етаж. За секунди си отключих и започнах да крещя:
"МЕГ! ВЗЕХ ГО! МЕГ! НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ!" Гласът ми озвучаваше целия апартамент, ако не и целият етаж.
Докато виках се съблякох и извадих студентската си книжа.
Тъкмо щях да я повикам отново, но чух познат мъжки глас.
"Не съм се и съмнявал в теб." Спрях се на място, когато чух гласа му и видях високата му и мускулеста фигура. Беше облечен с бяла риза, запасана в черен панталон. Първите три копчетата на ризата бяха разкопчани и част от гърдите му се виждаха.
YOU ARE READING
Всичко започна през декември
FanfictionЗнаейки, че Ню Йорк е градът, в който всичко е възможно, двете най - добри приятелки Кимбърли и Мегън решават да се преместят точно там, за да продължат образованието си. След две години двете все още не са успели да попаднат в здрава връзка с никог...