Всичко започна през декември

"Наистина ли мислиш, че ще мога да устоя?"

"Нейтън!" Ахнах, когато го видях да стои пред мен на вратата, облечен в скъпото си кожено яке, баленсиаги и хубави тъмно сини дънки. На главата си има черни очила рей бан.

"Хей." Извади едната си ръка от джоба и ме прегърна през кръста с нея, а аз обвих ръцете си около врата му, като се надигнах на пръсти. Отново онзи невероятен парфюм...

"Влизай!" Поканих го и отстъпих, за да му направя място.

"Дойдох да те питам нещо." Каза той и затворих вратата.

"Давай." Погледнах го. "Влизай, влизай."

"Не, не. Първо въпроса." засмях се и кимнах. "Би ли ми отделила целият си ден за мен?" Каза бързо, нервно, развълнувано, точно като едно дете.

"Разбира се, Нейт." Как да не се съглася? "Да." Той кимна и ме прегърна отново. Целуна бузата ми и ме пусна. "Ами оправяй се, бързо! Защото програмата е пълна нямаме време!"

За няколко минути успях да оправя косата си, сложих дънки, една риза, удобни маратонки, дънкено яке и слъчеви очила. Когато застанахме и двамата един до друг пред голямото огледало до вратата, отново той изглеждаше милион пъти по - добре от мен.

"Изглеждаш прекрасно." Направи ми комплимент. Погледнах го в огледалото и се усмихнах слабо. "Можеш да минеш за Ню йоркска мацка." Засмях се накрая и го ударих по гърдите.

"Чак сега ли го осъзна, Нейтън Скот?" Вдигнах вежда. Тъкмо щях да тръгна да излизам, но той ме хвана бързо за кръста. Очите му ми се усмихваха чаровно, а устните му бяха едва отворени. След секунда бавно се наведе и сля устните ни. Започнах да отвръщам със същото бавно темпо, но езикът му даваше тази страст, дори и да беше леко.

"Да тръгваме?" Прошепна той бързо и отново продължи да ме целува.

"Да." Казах и го бутнах леко от себе си.

Когато се погледнах в огледалото, нямаше как да пропусна червенината по бузите си.

—————

"Закусвала ли си?" Попита ме и хвана ръката ми. Тръгнахме по слъчевата улица до нас, по която винаги имаше много хора, включително и сега.?

"Да, тъкмо щях да си правя някакъв сандвич." Признах и се приближих към него. Той разбира се забеляза и ме погледна с усмивка.

"Е, имам добри новини. Ще те водя на едно ново място, където мога да ти гарантирам, че ще пробваш най - хубавия сандвич в цял Ню Йорк, ако не и в цяла Америка!" Докато говореше, правеше жестове и дори хората, които минаваха покрай нас, се заглеждаха в него.