Всичко започна през декември

"Не си го направил!"

Три седмици по - късно

С Нейтън беше бяхме  напълно в такт с нормалното си ежедневие. Всяка вечер заспивахме и се  събуждахме един до друг, ходихме на работа, често се прибирахме заедно,  бяхме изградили собствен режим и така и двамата се чувствахме страхотно. Бях  спокойна и щастлива постоянно като изключим някои стресови ситуации на  работа или когато Нейтън се ядоса на някой служител на работа и цялата  обстановка ставаше напечена.

Мег и Итън бяха на  седмото небе след като напълно бяха асимилирали какво ще им се случи  след няколко месеца. Първият и' преглед мина и когато и двамата се  убедиха, че всичко е наред, Мег покани  родителите си и сестра си, за да  ги изненада с новината. Разбира се, са го приели прекрасно и са я  подкрепили. Направихме една голяма вечеря и родителите и' най - сетне  се запознаха с Нейтън. Мнението им беше важно за мен тъй като бях много  близка с тях и сестра и' и исках да се запознаят с момчето ми.

Днес беше вторник и  денят си вървеше по план - станахме в шест и половина, взехме по един  душ, закусихме, в осем пристигнахме за работа и се заехме със задачите  си. До три часа не бях виждала Нейтън тъй като имаше няколко срещи,  между които дори нямаше време да си почине.

Работих и през обедната си почивка, за да мога да изляза заедно с Нейтън, когато се освободи.

След като и последната  му среща свърши, се насочих към офиса му. След кратко почукване и  позволение от негова страна, бутнах голямата дървена врата и влязох  вътре в просторната стая.

"Здравей, скъпи."  Поздравих го и тръгнах към него с голяма усмивка. Погледът му се стрелна  настрани и после обратно в мен. Проследих го и в другия край на стаята  на дивана се беше настанил удобно Оливър.

"Здравейте, госпожице Уилсън!" Ведро ме поздрави Оливър и се изправи. 

"Здравей, Оливър!"  Поздравих го обратно. "Как мина срещата?" Попитах и двамата, поглеждайки  ги. Нейтън имаше доволна физиономия и Оливър също беше с настроение.

"Всичките срещи минаха успешно." Дълбокият глас на Нейтън каза и уви ръка около кръста ми.

В първия момент се  изненадах, защото и двамата избягвахме да правим демонстрации с връзката  си, дори и пред най - доверения човек на Нейтън, но явно Нейтън беше в  много добро настроение и не го интересуваше особено.