Всичко започна през декември

Ким и Нейтън. Итън и Мег.

Когато отворих очите си, видях, че бях в стаята си. Бях завита до кръста. През завесите виждах, че слънцето бе изгряло преди доста време. Кой знае колко време съм спала...

Веднага се сетих за предишната вечер и се усмихнах широко. Нейтън....

Не си спомням от кога не съм имала по - хубав ден. Трябваше да му благодаря така както и на Мег. Знаех си, че тя е замесена в тоз план.

Опитах се да взема телефона си от нощното шкафче, но го нямаше, затова веднага станах, все още с полузатворени очи, минах през банята и след това обякох дрехи за вкъщи, вързах косата си на ужасен кок и отидох в кухнята. Първо пуснах кафемашината и си изкарах чаша.

"Добро утро." Меденият му глас прозвуча зад гърба ми и усетих топлота в гърдите си.

Не се стреснах. Не съм изненадана, че все още е тук. Усмихната до уши се обърнах към него. Беше обул панталона си без колана, а ризата му стоеше перфектно за раменете му, като нито едно копче не беше закопчано.

С чаша в ръцете си бавно, като истински ангел, пристъпваше към мен. Въздухът от отворения прозорец подухваше срещу него, карайки ризата му да открие още от невероятния му торс и малки кичурчета от косата му се бяха обърнали назад.

"Добро утро." Прошепнах и го прегърнах. Първо обви ръка около кръста ми и ме прилепи за него. Бузата ми се опря за невероятно топлите му гърди и неговата топлина се помъкна по цялото ми тяло. Остави чашата на плота зад мен и вече със свободната си ръка ме прегърна силно и се усмихнах.

"Къде спа?" Попитах след няколко секунди.

"На дивана. Няма как да се промъкна в леглото ти без твоето съгласие. Нали знаеш?" Дебелият му глас каза и целуна челото ми. Вътрешностите ми потрепнаха.

Пуснах се от него и се обърнах, за да си пусна кафето.

"Колко е часът, по дяволите?" Казах, докато се обърнах да взема телефона си, който все още си стоеше на мястото до котлона от снощи. "11 часа!" Възкликнах и смехът и усмивката му ме озариха. "Нямаш си и на идея от колко време не съм спала до толкова късно. Добре, че е събота." Той кимна и спря машината, когато кафето почти достигна ръба на чашата. Взе я и ми я подаде.

"Благодаря." Усмихнах се и целунах бузата му.

Двамата седнахме на масата и гледахме края на сутрешния блок по телевизията, когато телефонът ми започна да звъни.