Всичко започна през декември

"Майлс Тайлър Джаксън..."

През останалите дни до полетът ни, който беше днес в неделя, губех все повече търпение. Петък също не отидох на работа, но не и Нейтън - той трябваше да отиде, но не беше цял ден. През времето си, което имах за себе си, реших да се поразровя в Пинтерест и да видя как изглежда мястото в Австрия. Снимките бяха повече от прекрасни и знаех, че на живо щеше да е още по - красиво.

Но отзад в ума ми постоянно стоеше лелята на Нейтън. Разбрах, че се казва Аделия, Аделия Скот. Самото и' има ме накара да се изплаша от нея, но той ме увери, че е много мила и че веднага ще ме хареса.

Нейтън ми се довери да подредя нещата му в куфара, което беше много мило от негова страна. Докато сгъвах дрехите обратно ми направи впечатление етикетите на дрехите. Повече от половината не бяха обличани нито веднъж, но всички бяха с маркови етикети на Александър Маккуин, Гучи, Долче и Габана... откакто се запознах с него се сблъсквам с неговите невероятни скъпи вещи, които ме втрещяваха и не можех да свикна.

Въпреки че Нейтън го нямаше едва за два часа през цялото време ме гонеше огромна параноя, която ме задушаваше, но и отиваше с всеки изминал ден. Трябваше да оставам сама, за да преодолея страха си.

"Всичко ще мине." повтаряше често Нейтън. Да щеше да мине, но много бавно.

Събота температурите се повишиха малко и можехме да си позволим да излезем навън на разходка и взехме заедно с нас Мег и Итън. През цялото време държах здраво ръката на Нейтън, вървейки до Мег. Тя много щеше да ми липсва, нямаше да се видим цяла седмица.

Докато се разхождахме телефонът ми звънна и беше майка ми. След като разбра какво ми се случило беше много притеснена и ми звънеше всеки ден, за да ме пита как съм. Баща ми също беше много притеснен. Той ми липсваше ужасно много, а аз както винаги съм била момичето на татко имах нужда от голямата му топла прегръдка повече от всичко.

————————

"Полетът ще е дълъг. Какво мислиш да правиш?" Попитах го развълнувано, докато се качвахме по малките стълби в самолета, докато Нейтън държеше ръката ми силно.

"Ще спя." Засмя се. Ако и аз бях на негово място, бих спала по време на целия полет, тъй като Нейтън работеше много усилено от вкъщи цяла събота, дори сноши след като си легнахме, той беше в леглото с лаптопа си. Сутринта го попитах до колко е работил, а той ми отговори, че до три и половина в отговарял на имейли и е писал други списъци.