Всичко започна през декември

"Той не е направил нищо лошо!"

Още с влизането ми в банката, нещата вече бяха различни. Никой не ме поздрави както по принцип правеха, никой дори не се обърна, когато минах покрай тях. Уил все още го нямаше, надявах се и да не го видя.

Точно след пет минути след като започнах да работя, Ина, една друга стажантка, дойде при мен и ми каза, че Макейла ме вика веднага в офиса и'. Да, точно така, Макейла имаше собствено място. Разбира се, не исках да я ядосвам още повече отколкото си беше по принцип и веднага отидох при нея. Подготвих лицемерната си усмивка и влязох със същата фалшива увереност.

"Здравей, Макейла. Ина ми каза, че си ме търсила." затворих вратата тихо зад себе си и зачаках права отговора и'. Тя ме погна все едно вече и' е писало от мен и ме огледа от глава до пети.

"Ако искаш сядай, ако искаш недей, ще съм бърза." завъртя очи и се облегна на стола си. "Говорих вече с университета ти и решихме, че ще е най - добре ако приключих стажанството си сега, Кимбърли." най - малката и гнусна усмивка се появи на червисаните и' с червено червило устни и настръхнах.

"Какво значи това?" попитах плахо.

"Означава, че вече не работиш тук и от другата седмица можеш да продължиш лекциите си, Кимбърли. Няма смисъл да седиш тук вече." тонът и' и задоволството, с което го каза, ме накараха да я намразя още повече.

"Как така изведнъж ме съкращаваш?" леко изправи раменете си и повиших тона си. Нямаше да и' позволя да остане с впечатлението, че може да се държи с мен както иска.

"Уил ми сподели вчера вечерта, че е бил пребит от твоят приятел снощи след работа като е те е повикал да поговорите по проекта на господин Смит." каза, продължавайки да се усмихне.

"Какво?!" извиках. "Това няма нищо общо с истината, Макейла! Уил беше този, който го предизвика!"

Точно затова всички ме гледаха странно. Ето защо Уил го нямаше, защото беше една страхлива мишка.

"Кимбърли, мислиш ли, че ще повярвам на теб, малко момиче, което работи тук от два месеца, или на лоялен член на екипа, който е тук от седем години?" седях и не знаех какво да кажа. Нямаше как да ме уволнят.

"Знаеш ли какво, Макейла..." започнах и се приближих към бюрото и'. Сложих ръце върху него и се приближих възможно най - много към нея. "Мога да ти кажа точно защо Уил ти е казал това. Много добре знам, че се чукате, само че ти не знаеш една малка подробност: това копеле се опита да ме вкара в леглото си, но не му се получи снощи, когато ме залепи за стената." очите и' се уголемиха в изненада. Успя да прикрие емоциите си зад злобната си усмивка. Изправи се и ме погледна в очите.