Всичко започна през декември

"Хубаво момче."

Благодарение на Нейтън през абсолютно цялата част от деня бях ужасно превъзбудена. Не можех да спра да мисля за него и фактът, че през цялото време бяхме заедно, ме побъркваше. Не знаех защо се чувствах така, но имах нужда от него.

През цялото време Нейтън ме развеждаше из етажите, на както той наричаше "новото ми работно място". Всеки път що го кажеше, а то не беше въздъж или два пъти, върят очи. Да, исках да работя при Нейтън, исках да прекарвам работния си ден на ръка от него, но не можех да си го позволя, защото не беше правило. Разбира се, веднага щяха да се разнесат слухове, че аз съм там само, защото сме двойка.

Другата причина беше самата обстановка. Със сигурност не се връзвах в неговата среда. Абсолютно всички, с които Нейт ме запозна днес, бяха много по - различни от мен. Всяка една жена беше облечена просто перфектно, дрехите им със сигурност струваха повече от целия ми гардероб.

Мъжете бяха в ризи с хубави панталони и дори имаше и с костюми. Не беше за мен, а и си нямах и на идея какво трябва да направя!

"Хайде да отидем да вечеряме!" предложи Нейт, докато седеше на стола си в офиса. Неговото място беше най - красивият офис от всички. Най - голямото място, обзаведено с най - скъпите мебели. По стените имаше снимки на него и родителите му, а на бюрото точно до монитора му имаше моя снимка. Нямате си и на идея колко мило ми стана. И още колко повече ми се искаше Нейт да ме накара да легна на бюрото му.

Изправих се от малкия диван в края на стаята и тръгнах към него. Разбира се той ми се усмихна и с краката си се отблъсна назад. Веднага заспанах пред него и седнах в скута му. Той веднага вдигна главата си и ме целуна. Ръцете му заснаха на ханша му, но започнаха да се плъзгат надолу към дупето ми.

"Цял ден си нямаш и на идея колко много те искам..." измънках в устата му. После хванах врата му с едната си ръка, а с другата си започнах да разкопчавам бързо ризата му, докато целувах жадно врата му. Измежду устните му се изплъзна смях на победа и това ме вбеси още повече.

"Знам, Ким. Цял ден знам и те наблюдавам." тонът му можеше да ме побърка, толкова много ме ядоса, спрях да го целувам и го погнеднах в очите.

"Ах, ти малък кучи син!" ударих го леко по гърдите, а той започна да се смее още по - силно. Бързо ме улови в ръцете си и ме прегърна силно. Какъвто и секс да можехме да правим сега, не би имал нищо общо с прекрасната ни прегръдка.