Всичко започна през декември

"Всъщност все още не съм подписала."

Никога не бих предполагала, че да вървим през октомври с Нейтън в парка, би било толкова отпускащо и приятно. Бях се хванала за бицепса му, докато минахме по малките пътечки в парка на фона на песента на птичките.

"Къде отиваме?" попитах го тихо. Той се усмихна, гледайки напред.

"Почти в края на парка има един много приятен ресторант, в който много обичам да ходя, но не съм водил никого там, дори Итън." призна си и ме погледна за секунда. Нямаше смисъл да казвам каквото и да е.

Вървяхме още десет минути, когато най - сетне видях въпросния ресторант - разбира се, личеше си, колко беше скъп и как никога не бих си позволила да дойда сама да обядвам тук.

"Защо винаги ме водиш на такива скъпи места? Все още си спомням първата ни среща и как се бяхме облекли тогава." той се засмя на спомена и вдигна рамене.

"Имам повод да черпя. Това е." каза просто. "Чакай това не беше първата ни среща!" Каза закачливо и ме погледна. Не беше ли първата? Дадох му объркан поглед и той се спря. "Първата ни среща беше, когато дойдох във вас и ми наготви, спомняш ли си?" Разбира се, че помнех.

"О, боже мой, да!" Засмях се и бързо целунах бузата му. "Мисля, че си прекарахме добре тогава." Отново хванахме ръцете си и продължихме да вървим.

"Да, така беше." Съгласи се с мен лесно.

"Та, какъв е хубавият подов, заради който от отново ще ме глезиш?" обичах хубавите поводи на Нейтън.

"Успях да убедя Владимир да подпише много важна сделка, която ще утрои доходите ни, до края на следващата година." отговори ми гордо и ми се усмихна.

"Не съм се и съмнявала, че ще успееш!" убедих го и продължихме да вървим към ресторанта. Той не ми отговори, но като го погледнах след няколко секунди, продължаваше да се усмихва. "Обичам те, Нейт." той спря на място и ме погна в очите.

"И аз те обичам." обви лицето ми в ръцете си и ме целуна силно.

----------

Седнахме на маса, която беше в двора на ресторанта. Беше достатъчно топло, за да седнем навън, а и масата беше на слънце. Седнахме един срещу друг и веднага дойде едно младо момче, което взе поръчката ни.

"Но имам и една лоша новина." каза той.

"Каква?"

"За да можем да потвърдим напълно сделката, ще трябва да се срещна с няколко човека в Москва. Ще трябва да замина." каза бавно и ме гледаше тъжно.