Всичко започна през декември

"Не искам да те натъжавам."

Не можах да отговоря на Нейтън и за мое учудване той се качи в спалнята. Очите му веднага ме намериха на леглото и леко замъгленият и емоционален поглед веднага се превърна в много загрижен и притеснен.

"Ким? Какво има? Добре ли си?" Седна пред мен на пода и сложи ръце на колената ми.

Не исках да виждам Нейтън без да знам отговорът на въпроса си, който щеше да ме преследва, докато не се научех какво всъщност става.

"Извикай Кейт." Прошепнах му и няколко сълзи паднаха. Не можех да повярвах какво го молех за такова нещо, но тя беше единственият човек, който можеше да ми помогне в тази ситуация.

Той беше почти шокиран от молбата ми, тъй като знаеше мнението ми за нея. Няколко секунди не можеше да реагира на думите ми, но после се изправи бързо и ми обеща, че ще я доведе. Преди да излезе ме целуна по - бузата и ме помоли да се успокоя.

Какво си мислех? Как така Кейт? Не, нямаше как да извикам и леля му, в никакъв случай. Не ми се мислеше как щеше да реагира, ако знаеше, че съм бременна с детето на Нейтън. В крайна сметка това не беше мой проблем - връзката ми с Нейтън нямаше нищо общо с ужасната му леля, която ме мразеше.

Тази дума всеки път, преминавайки през ума ми ме караше да настръхвам от страх. Разбира се, че искахме деца, но не и толкова рано. Не можех да бъда майка на тези години!

А за Кейт... как щях да и' кажа, че може би съм бременна от бившото и' гадже? Всичко започваше да се обърква все повече и повече и не можех да издържам. Започнах да обикалям цялата стая и започваше да ми става топло. Махнах якето си и всички други дрехи и останах по дънки и един тънък потник.

Кейт и Нейтън дойдоха по - бързо отколкото очаквах или просто времето беше спряло.

Успокоих се, когато при мен дойде само Кейт. Тя се притесняваше повече от мен. Какво ли си е помислила?

"Хей, Ким? Какво става, мила?" каза плахо и не смееше да се доближи към мен.

"Хайде, Кимбърли, не плачи, бъди силна."казах си на ум и пристъпих към нея. Тя затвори вратата и ме погледна съсредоточено и притеснено.

"Не знам какво да правя, не знам какво да мисля, ужасно съм объркана." признах си и седнах на леглото. Тя ме изненада, когато веднага застана до мен и хвана ръката ми. Погледнах я в очите и там видях, че тя наистина няма никакви лоши чувства към мен.