Всичко започна през декември

Първата ми истинска любов.

Майка ми вече беше в банята, Мег си беше тъкмо легнала, а аз и Нейт стояхме на дивана един до друг, като аз се бях облегнала на него и бях със затворени очи. Пръстите му галеха ръката ми и целуваше от време на време главата ми. Искаше ми се да останем тази вечер заедно, но нямаше къде да остане след като майка ми беше тук.

"Майка ти е страхотна. Не мога да повярва какво чувство за хумор има." Изведнъж каза тихо и ме извади от леката ми дрямка. Не казах нищо, защото се замислих над думите му. Наистина той цяла вечер не спираше да се смее и да си говори с мама. Тя постоянно го разпитваше някакви неща, но той изобщо не се притесняваше и отговаряше искрено.

Разбира се бях и' казала, че се срещам с него и и' бях показвала снимки по скайп, но не очаквах, че точно това ще е пъравата им среща.

"Защо се смееш?" Попита ме тихо.

"Сетих се как ни видя мама." Надигнах се леко и с едва отворени очи го погледнах. Той се ухили също, бързо уви ръка около главата ми и целуна шумно челото ми.

"Да, беше незабравимо!" Също се засмя.

"Няма значение, знам, че те хареса, а и какво да не ти хареса, занимаваш се с медицина, имаш стабилен бизнес, умен си... тя не иска нищо повече." Успокоих и него и себе си.

Родителите ми винаги са искали да намеря свястно момче, което наистина обичам и да направя семейство с него. Бях сигурна, че мама знаеше какво чувствам към него.

"Добре поне, че баща ти не беше тук, защото това нямаше да е добра първа среща." Не забрави да добави. Наколко пъти вече му бях споменавала, че баща ми не е от най - леките характери, но после го уверявах, че ще се разберат.

Друго не ми каза. Докато си лежах върху него, чух майка ми да излиза от банята. Нейтън разбра, че вече трябва да тръгва и се надигна, увивайки ръце около мен.

"Ще тръгвам, но преди това ще трябва да ти кажа нещо, по - скоро да те попитам нещо." Кимнах му и се усмихнах. Успях да се разсъня и започнах да го слушам. "Вече ти предложих да работиш при мен, ти отказа, но си ми обещала да помислиш, нали?"

"Нейт..." започнах, но той ме прекъсна.

"Обеща ми, любов. Моля те." Въздъхнах и той продължи. "Не мога да повярвам, че изпитвам толкова много притеснение, по дяволите, не съм се потил от нерви така от години!" Леко се ядоса, а аз се усмихнах. Идея нямах какво ще ми каже, но вече бях силно заинтригувана. "Обичам те, наистина те обичам, с абсолютно всеки един ден, започвам да се привързвам все повече и повече и вече ми писна постоянно да се местим от къща в къща... Ким, искаш ли да живееш с мен?