"Как така трябва да се върнем?" пусна ме и ме погледна сериозно в очите.
"Нещо се е случило с Мег, Нейт, и трябва да се прибера, защото е много разстроена. До преди малко говорих с нея и не можа да ми обясни какво всъщност се случва." Той кимна и после се обърна по гръб. "Ядосан ли си?"
"За какво да съм?"
"Ами... не знам, все пак дойдохме да си починем, а все още не сме стигнали до тази част."
"Не съм ядосан, а точно обратното. Радвам се, защото не ми се седеше тук вече. Толкова съм свикнал да работя всеки ден, че тук вече ми е скучно." Обърна глава и ми се усмихна. "Важно е ти да си спокойна, не искам да се притесняваш за Мег."
"Може утре да се обадиш на Итън. Той може да знае."
"Разбира се." Отново се обърна към мен и ме нагласи удобно върху тялото си. "А и не искам да седя повече с леля ми." Вече не се сдържах и започнах да се смея.
"Добре." Съгласих се и продължих да се смея.
———————
На следващата сутринта се събудих сама в леглото, което беше странно, защото си мислех, че след снощи Нейтън щеше да спи поне до 12 на обяд.
Не се излежавах, а станах бързо и направо влязох под душа. Веднага се разсъних. Дойде ми енергия и настроението ми се беше повдигнало.
Като излязох от банята, отдолу веднага чух гласовете на Нейтън и Кейт. Гласът му беше силен и дрезгав, вероятно заради вчерашното викане. Накара ме да настръхна леко и в гърдите ми се породи огромно желание да го прегърна.
Сложих клин и една от неговите тениски, вързах косата си на рошав кок и слязох при тях.
Стояха на масата в хола като и пред двамата имаше чаша с вода. Бяха облечени със спортни екипи като предполагах, че са били на фитнес.
"Добро утро!" Поздравих ги въодушевено и се насочих веднага към Нейтън. Той ме посрещна с красивата си усмивка и красивите му очи следяха всяка моя стъпка, докато се приближавах към него. Дръпна стола си назад, за да имам място да седна в него и отвори обятията си. Разбира се, не губих никакво време и веднага седнах в скута му и го целунах жадно.
"Хей." Прошепнах в устата му и го целунах още веднъж.
"Добро утро, любов." Целуна врата ми леко, но и обещаващо. Не искаше да е толкова показен пред бившата си приятелка, но аз имах нужда от него.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Всичко започна през декември
ФанфикшнЗнаейки, че Ню Йорк е градът, в който всичко е възможно, двете най - добри приятелки Кимбърли и Мегън решават да се преместят точно там, за да продължат образованието си. След две години двете все още не са успели да попаднат в здрава връзка с никог...
