Гледна точка на Ким:
Изведнъж се стреснах в съня си и леко подскочих, докато отварях очите си. Все още лежах в ръцете му, защото бях обгърната напълно от него. В стаята все още беше светнато, вратата беше отворена и виждах, че и в коридора свети. Въпреки малкото ми мръдване успях да го събудя. Нейтън отвори очите си бързо и веднага ме стисна малко по - силно към себе си.
"Добре ли си?" гласът му звучеше нормално, все едно не е спал изобщо. Погледнах нагоре към очите му и тогава ми се усмихна слабо. "Хм?" целуна челото ми.
"Не." признах. Той наклони глава след думите ми и целуна бузата ми.
"Всичко ще се оправи, всичко ще бъде наред, обещавам ти, бебе." прегърна ме и сложих главата си на гърдите му.
"Спал ли си изобщо?" попитах го плахо, заради отговора му.
"Не, не съм. Не успях." изцъка. "Не ме мисли мен, искам сега ти да си почиваш, моля те." повдигна главата ми към неговата и ми даде една сладка усмивка. Зелените му очи гледаха право в моите и както лежеше и ми се усмихваше, така и спря да го прави.
"Какво има?" долепих пръстите си към бузата му и той стисна очи и разклати глава. "Нейт?"
"Виждам колко си наранена, колко се страхуваш." опитваше се да не заплаче, заради мен. "Искам да ми обещаеш, че няма да позволиш това нещо да те съсипе." опита се да звучи сериозно, за да мога да му го обещая, но не се получи, защото положи по - големи усилия, за да не се разплаче.
"Обещавам ти." истината беше, че всичко това не ме изплаши толкова, колко ме ядоса.
Бях слаба, не показах колко съм силна, нямах абсолютно никакъв хъс срещу този човек. Знам, че можех да се съпротивя, но точно тогава блокирах.
И сега ми стана ясно, защо цял ден не се чувствах добре - абсолютно през целия ден съм имала това предупреждение, че нещо лошо ще се случи. Особено след като Нейтън излезе.
Усещах в себе си, че няма да ми отнеме много време, за да може всичко да се върне по старо му.
"Повярвай в мен, моля те." помолих го и му се усмихнах, когато ми потекоха сълзи.
"Вярвам в теб, повече от на когото и да е, просто не искам да си позволяваш да падаш в тази яма. Твоето падане е и моето падане." най - сетне от окото му падна сълза и веднага посегна да я изтрие, но аз спрях ръката му и я изтрих с връхчето на пръста ми.
YOU ARE READING
Всичко започна през декември
FanfictionЗнаейки, че Ню Йорк е градът, в който всичко е възможно, двете най - добри приятелки Кимбърли и Мегън решават да се преместят точно там, за да продължат образованието си. След две години двете все още не са успели да попаднат в здрава връзка с никог...