Всичко започна през декември

"... защото мисля, че си си изгубила ума."

Вечерята в къщата на Нейтън мина много добре, майка ми го похвали няколко пъти и ми каза, че трябва да се науча да готвя от него, което само вдигна самочувствието му и в погледа му видях как щеше много дълго време да ме дразни с това.

Вече бяхме приключили с основното и реших да помогна на Нейт да отсервира чиниите и да сложим десерт, докато майка ми говореше по телефона с някаква приятелка, която по думите на майка ми не можела без нея.

"Всичко беше страхотно, Нейт! Много ми хареса!" Признах и той се усмихна в замяна. Не ми отговори просто продължи да изплаква чиниите преди да ги сложи в миалната машина.

Чуваше се как майка ми обесняваше разгорещено как дъщерята на приятелката и' трябва да вземе работата, за да не съжалява после и куп други неща.

"Ким?" Изведнъж се обърна към мен той със сериозно лице.

"Да?" Затворих шкафа с малките чиниики и оставих три на плота.

"Мисли ли за въпроса ми от снощи?" Попита ме и се усмихнах. Той се подпря на плота и хвана ръката ми.

"Да." Кимнах. "И може и да съм решила нещо?" Засмях се тихо и той се усмихна.

"И какво е твоето решение." Беше толкова нетърпелив, че дланите му започнаха да се потят.

"Не мисля, че моментът е подходящ." Наистина точно сега не беше добро място и време. Майка ми вече направо си викаше по телефона, а и исках да изпия още една чаша вино преди да му кажа, за мое удоволствие.

И исках моментът да си е само наш да държа ръката му в своята и да видя колко ще се зарадва от избора ми. После да ме целуне и да отпразнуваме повода подобава.

"Сериозно ли?" Ядоса се леко и пусна бързо ръката ми.

"Ами такива неща не се подценяват, Нейтън! Това си е важно за мен и за теб и най - вече за връзката ни." Лицето му се поотпусна и се отблъсна от плота, отивайки към хладилника.

"И кога ще ми кажеш!" Попита с гръб.

"Скоро." Той ме погледна през рамото си и му намигнах бързо. Той се обърна напред и се засмя тихо.

"Не мога с теб..." веселият му тон ме зарадва и се успокоих, че не е толкова ядосан колкото си мислех.

Нейтън извади голяма кутия от хладилника. Когато я отвори, видях красива шоколадова торта и мигновенно разбрах, че не я е правил той.