Всичко започна през декември

"Не спираш да се усмихваш, когато говориш за него."

Уил и Макейла влязоха в ресторанта прегърнати и ченето ми падна. Не можех да разбера как се чувствам, защото някак очаквах, че е възможен да направи такова нещо, но не и с Макейла.

"Какво стана?" Попита Нейтън и се обърна назад внимателно, за да види какво ме беше изненадало. "Това копелето, с което излезе от работа ли е?" Попита изненадан почти колкото мен и се обърна.

"Да, Уил..." почесах главата си и отпих от виното си. "Надявам се да не ме види, защото той ми предложи да излезем, но аз му——"

"Чакай, какво?" Прекъсна ме. "Поканил те е за среща след работа?" Не можех да разбера в какво настроение е, защото лицето му беше напълно безизразно и гласът му не издаваше нищо.

"Не ме остави да довърша: отказах му, защото не искам да излизам с други мъже, докато със сигурност имам чувства към друг." Усмихнах се слабо и отново хванах ръката му.

"Това е моето момиче." Вдигна ръцете ни и целуна моята. "Видях ви, когато излязохте. Не тръгна с него, но и да беше, колкото и да ревнувам, никога не бих направил проблем, защото вярвам в думите ти." Повярвах на всяка една дума, заради начина, по който го каза. Стисна ръката ми по - силно и очите му не се отделяха от моите.

"Няма нужда да ревнуваш." Добавих.

"Ти го наричаш ревност, а аз страх да не те загубя. Човек ревнува само когато го е страх да не остане сам." Той каза тихо и се усмихна накрая. Нейтън не каза нищо след това, пусна ръката ми и продължи да вечеря. Погледнах към Уил и Макейла, които бяха седнали на сепаре за четирима човека, като двамата седяха един до друг.

"Боже мой..." прошепнах, когато той се наведе и започна да я целува.

"Не ги гледай." Каза мило, гледайки в чинията си.

"Малко ми е гадно, защото го излъгах, че сега ще сме с Мег някъде, защото има рожден ден..."

"Излъгала си, защото не искаш да прекарваш време извън работа с някакъв идиот, който сигурно е минал всяка една такава стажантка като теб."

"Колко успокоително..." завъртях очи.

"Знаеш какво искам да кажа." Кимнах. "Искаш ли да поискам сметката и да си вървим? Не искам да седиш тук и да гледаш... това."

"Да, ще е най - добре." Веднага вдигна ръката си и единия от сервитьорите буквално дотича до нас.