Всичко започна през декември

"И Влад, и Нейтън ги е грижа за теб, така че ще разберат..."

Вратите на големия асансьор се отвориха и вътре имаше само един човек - Влад. Усмихнах му се веднага, когато влязох вътре.

"Здравей!" поздравих го. Вратите се затвориха и той ми даде една бърза прегръдка.

"Хей, как си?"

"Супер! Ти? Дочух, че днес сте подписали някаква важна сделка, поздравления!" той веднага се усмихна гордо и ми благодари.

"С годините осъзнах, че ако искаш да развиваш някакъв бизнес, трябва да се опиташ да излезеш от границата на държавата си."

"Русия не ти ли е достатъчна?" попитах шеговито и той се засмя. Винаги е бил такъв - отворен, но в същото време много срамежлив.

"Говорим за световен мащаб, Ким!" скара ми се шеговито. "Както и да е, разбрах, тоест Нейтън днес ми каза преди срещата, че днес ще подписваш." разбира се, че Нейтън ще го каже точно пред Влад.

Вратите на асансьора се отвориха на паркинга и двамата излязохме.

"Да, от преди малко вече се водя работник тук." беше толкова странно да го кажа. Все още ми се струваше странно.

"Ами честито, това е едно наистина прекрасно начало на кариерата ти!" ти ли го казваш?

"Благодаря ти!" огледах се за Нейтън, но него го нямаше и по - добре.

"Исках да те питам дали утре би излязла с мен някъде. Не съм те виждал от много време и искам да си поговорим. Утре ми е ден за разходки и бих искал ти да ме разходиш из града." беше мило, той също ми липсваше. Колкото и време да не се бяхме виждали, той беше мой много добър приятел.

"Засега утре мисля да ходя до университета и след това може да ти пиша, но всичко зависи как ще протекат нещата утре." той кимна и се усмихна.

"Ще чакам да ми пишеш. Ще се радвам да излезем. Заминавам в петък сутринта и само утре ще ми е свободно." Влад нямаше лоши намерения и никога не е имал. Понякога звучеше грубо, но никога не би наранил хората, които обича.

Изведнъж до нас спря червено БМВ, прозореца на шофьора се спусна и се показа перфектната Ксения, която изглеждаше толкова секси...

"Здравей." поздрави ме престорено с руския си акцент и погледна към Влад. "Хайде, скачай!"

"Ще тръгвам." каза ми той и ме прегърна силно. "До утре." тихо ми каза на ухото име целуна по бузата леко.