Всичко започна през декември

"Ела тук."

Веднага след като се събуди първите думи на Ким бяха: "Чувствам е ужасно." Каза, че главата я боли, ушите и' били заглъхнали, а коремът и' се преобръщаш непрестанно.
Веднага след думите си поиска и плик за повърщане, който бе донесен от една от стюардесите. Докато Ким прочистване червата си, жената носеше лекарства против гадене и за глава.

След няколко минути Ким се успокои, но беше много изтощена. Облегна се върху мен и с глава на рамото ми заспа, държейки ръцете си. Нямаше какво да правя освен да заспа заедно с нея.

————————
Събудих се от стюардесата, която ми каза, че ще трябва да затегнем коланите си, защото след десет минути започваме на кацаме.

Зарадвах се, че сме успели да проспим целият път, тъй като десет часа не беше много малко време. Веднага погледнах към Ким и се усмихнах. Все така спеше спокойно до мен. Ръката и' се беше отпуснала в моята, но аз я стиснах леко и наклоних глава.

"Ким? Скъпа, събуди се!" Прошепнах и'. Тя веднага се размърда и се поизправи на мястото си. Огледа се сънено, толкова беше сладка, че не се сдържах и веднага я целунах по бузата. Тя се изненада от внезапната целувка, но се усмихна. "След малко кацаме. Трябва да сложим коланите."

През прозореца вече се виждаше нощната Виена. Очите на Ким бяха залепени за прозореца. Наистина беше много красиво. Постоянно ми показваше някакви странни сгради, които изглеждаха много красиво.

Зад гърбовете си също се чуваха ахванията на Майлс. Няколко пъти Ким сподели с него колко е красиво всичко, а той само се съгласяваше с нея.

Имаше и малка турбуленция, която я стресна, но бързо отмина и се успокои. След това продължи да гледа през прозореца и след като кацнахме и двамата си поехме дълбоко въздух доволни, че най - сетне сме в Австрия.

Трудно се разделихме с Майлс и майка му Анна, когато слязохме от самолета. Малкото момченце ни даде по една голяма и силна прегръдка, като ни благодари за хубаво време, което си е прекарал с нас. В очите на Ким се появиха и няколко сълзи, но бързо ги изтри от лицето си. Сбогувахме се и с Анна като и' пожелахме да има леко раждане.

Нямаше как да не забележа как се стресна, когато видя висшите хора на летището. Стисна ръката ми силно и се приближи още по - близо до мен. Веднага увих ръката си около кръста и' както и тя около мен.