Всичко започна през декември

Три месеца по - късно.

Три месеца по - късно нещата отиваха само към по - добро. Приятелството ми с Мег, работата ми, вече бях напълно готова да започна сама и работех в собствения си офис на четвъртия етаж, Итън и Мег бяха неразделни, точно както аз и Нейтън.

Декември беше първата ни годишнина с Нейтън откакто се запознахме, когато ме хвана пред аптеката и го отпразнувахме, въпреки че аз не смятах за задължително. Нейтън ме изненада с романтична вечеря в тях и красиво колие, което откакто ми подари, не съм го сваляла, заедно с най - скъпия подарък, който съм получавала - в красива черна велурена кутийка ми подари ключ за тях с красив ключодържател с неговата буква.

Въпреки това не живеех в тях, не го бяхме обсъждали дали ще се преместя официално. Нейтън не искаше да бързаме, но вече нямаше време за губене - бях взела решение.

Коледа и Нова Година бяха се изнизали преди седмица - две. Прекарахме цялата почивна седмица в Ню Йорк четиримата и не можех да си представя, че е възможно да се чувствам толкова щастлива - всеки ден ходехме на най - различни места и вечер оставахме или в къщата на Нейтън или вкъщи или в Итън. С Итън станахме много близки, колко бях с Мег.

Днес беше седми януари, петък. Нейтън днес беше свърши работа по - рано и се прибра, за да сготви тъй като тази вечер щяхме да вечеряме в тях. Аз обаче трябваше да остана до края на работния ден, тъй като това беше първата работна седмица след голямата почивка и трябваше да се свърши доста работа. До пет часа с Оливър писахме документи, подреждахме, търсихме и после пак писахме, докато накрая вече не можех дори да гледам.

Прибрах се вкъщи първо, за да си взема един душ и след това щях да отида в Нейтън. Мег я нямаше и и' писах да я питам къде е, но тя отговори, че с заедно с Итън и ще дойдат направо в Нейт.

Всеки път, в който влизах в дома на Нейтън със собствения си ключ, чувствах топлина в гърдите и сърцето ми се уголемяваше от любов.

Цялата къща ухаеше на вкусна храна и се усмихнах на себе си.

"Ти ли си, бебе?" провикна се силно и щях да се разтопя, когато ми каза това име. Използваше го все по - често и преди не му бях голям фен, вече започваше ме кара а настръхвам.

"Да!" бързо отидох при него в кухнята, където го видях да реже зеленчуците за салатата.