Всичко започна през декември

"Нейт, какво по дяволите става?"

Никога не си бях представяла какво е да съм скарана с Мег и създалата се ситуация ме хвана повече от неподготвена. Едно беше чувството, когато не бях сигурна дали ме игнорира, но мисълта, че страховете ми са се сбъднали, беше ужасна.

Целият ден Мег си стоеше в стаята, от там не се чуваше нито звук. Не можех да повярвам, че успях да я разстроя толкова много.

Толкова ли бях заслепена от Нейтън и вниманието му, че игнорирах Мег до такава степен. Чувствах се виновно, засрамена и много уплашена, защото не знаех какво ще се случи. Мег беше най - инатливия човек на земята и още много време щеше да ми е  сърдита, колкото и да се опитвах да говоря с нея.

През остатъка от деня дори и не се опитах да приближа стаята и', защото знаех, че иска да е сама. Не знаех какво ще вечеря, но вкъщи нямаше нищо хубаво и реших да изляза навън и да ям с събуей. Ядох там, но взех и един за Мег.

По пътя обратно към вкъщи на ум си развивах различни начини, по които да и' кажа, че съм и' донесла храна, но така и не ми дойде нищо. Докато чаках на светофара една кола спря до мен на червено. По принцип съм много любопитна и се заглеждам кой шофира, но точно сега нямах никакво настроение и енергия. Въпреки това усещах как някой ме гледа и в крайна сметка вдигнах поглед от земята към шофьора. Очите ми се отвориха широко, когато видях, че това беше Уил. След секунда настръхнах като се взря точно в очите ми. На лицето му се появи извратена нагла усмивка, която ме накара дори да отстъпя назад.

Силните клаксони на колите зад него ме изкараха извън транса си както и него. Вече беше зелено. Все още с ужасяващата си усмивка, натисна педала за газта, думите му силно се форсираха и след секунди колата му вече беше зад гърба ми.

Дано никога повече да не го видя. Никога! И той, и подлата змия Макейла.

Драмата в живота ми малко по малко се увеличаваше и започвах да се сривам. Някак си скандала с Мег беше напълно окупирала съзнанието ми и докато стигна до нас вече напълно бях забравила бившите си колеги.

Накрая просто почуках на стаята и', но както и очаквах, тя не отговори. Малко започнах да се притеснявам тъй като вече от няколко часа не беше излизала от стаята си. Нямаше какво да губя и действах първосигнално - натиснах дръжката и за моя изненада вратата всъщност се отвори. Погледнах плахо вътре. Не я видях през малкия процеп и бавно я отворих по - широко, но я нямаше. Подслушвала ме е , кога ще изляза, за да може да избяга?