Всичко започна през декември

"Наистина ти се извинявам, Кимбърли. Сгреших за теб."

"Ким?" Чух милият глас на Нейтън в съня си. След това усетих и топлата му ръка върху студеното ми рамо и отворих очи. Веднага ми се усмихна, щом видя очите ми. "Добро утро." Наведе се и внимателно целуна бузата ми и след това отново се изправи. "Седем часът минава. Скоро ще трябва да тръгваме." Кимнах и се обърнах по гръб и потърках очите си. "Направил съм ти сандвич за закуска и почти прибрах всички неща по куфарите."

Прозрях се широко и после седнах на леглото.

"Благодаря ти." Усмихнахме се един на друг и след това станах от леглото и отидох в банята.

След като измих зъбите си веднага отидох да целуна Нейтън за истинското добро утро. Докато слизахме надолу по стълбите или ако трябва да съм точна - докато той слизаше и ме носеше на ръце, ми каза, че е писал на Кейт, за да си кажем чао. Беше много мило, че е помислил за това. Не знам кога скоро щях да се срещна с Кейт, но бях сигурна, че щеше да ми липсва много.

Закусих бързо със сандвича и тъкмо когато щях да се качвам горе, за да помогна на Нейтън с багажа, на вратата се звънна. Кейт!

Бързо тръгнах към вратата с бодра стъпка, но когато отворих, вече нямах такова настроение, щом видях Аделия. Беше облечена дебело и носеше слънчеви очила въпреки че беше облачно и слънцето беше изгряло преди половин час.

"Добро утро." Поздравих я първа и и' направи място да влезе. За мое най - голямо учудване, тя ми се усмихна! Да, не беше най - голямата и най - истинската усмивка, но със сигурност го направи.

"Добро утро. Нейтън станал ли е? Бих искала да говоря с вас." Аделия Скот иска да говори с мен? Уоу! Ето това не беше начинът, по който си представях да протече последната ни сутрин в Австрия.

"Да, разбра се! Веднага ще го извикам. Настани се в хола." Усмихнах и' се и тя кимна. Когато ми обърна гръб, отивайки към хола, свали очилата си, но не можах да видя лицето и'. След това буквално се изстрелях по стълбите към Нейтън.

"Кейт ли дойде?" Попита ме той след като влязох в стаята. Беше с гръб към мен, сгъвайки блузите си.

"Не." Тогава той се обърна с въпросителен поглед и вдигна вежда.

"Кой тогава?"

"Леля ти. Каза, че иска да говори с над двамата и не мисля, че е много добре." Той въздъхна дълбоко и тръгна към мен.