Всичко започна през декември

"Моето нетърпеливо момиче."

Наистина Нейт живееше на няколко минути от ресторанта, но само толкова ти трябваха, за да влезеш в напълно непознат за мен квартал: имаше бариера за вход и след нея започваше нов, здрав асфалт. До бариерата малка кабинка за пазача. Там Нейт се поздрави с някакъв мъж на средна възраст и продължихме на вървим нагоре по един баир.

"Нямах си и на идея, че има такъв квартал." Признах и го погледнах. Той си усмихна слабо и погледна напред. Около пътя имаше ниски лампи, които осветяваха достатъчно пътя.

"Нашите искаха да живея някъде на сигурно, имаха възможност и ми осигуриха апартамент тук. Аз не бях навит много, защото исках да си намеря общежитие с някое момче, но те настояха."

"Разбирам ги." Той кимна. Изведнъж потръпнах, защото духна слаб, но много студен вятър и мина точно през гърдите ми.

"Студено ли ти е? Ей сега ще видим къщата ми." Каза и забързахме хода си. "Точно след този завой." Завихме наляво и веднага в ляво се видя една огромна къща.

"Живееш тук? В тази голяма къща, сам?" Посочих я и спрях да място.

"Да, ужасно е. Надявам се да ми идваш на гости често, за да ми е самотно." Казах с детска усмивка и се засмях.

"Дадено."

Стигнахме го оградата му, той написа кода и вратата се отвори.

"Уоу, градината ти е страхотна!" Имаше вградени в земята лунички и осветяваха пътя до вратата. В тъмнината не се виждаше много го имаше много красиви цветя.

"Благодаря. Не е много мъжествено, но обичам цветята, заради майка ми, тя винаги ги е харесвала и вкъщи винаги имаше във всяка стая."

"Това е страхотно." Уверих го и спряхме пред голямата модерна дървена врата, чиято дръжка беше дълга и сребърна и беше почти по цялата и' дължина.

Отключи вратата, написа кода на алармената система и ме покани да вляза вътре.

Още с първата ми крачка, без да съм видяла вътре, големият ми ток изтрака по пода и звукът проехтя. Беше голямо със сигурност.

Веднага след това светна лампата и пред мен се разкри мечтаният ми апартамент.

Подът беше от бял мрамор, който блестеше от чистота. Имаше красиви лампи, огромно огледало от тавана до пода отляво на вратата, а отдясно огромен гардероб. Всичко беше подредено, нямаше никъде прах, оставени обувки по пода, нищо!