Още на другата седмица задействахме нещата с пренасянето. Нещата, които първо пренесох, бяха част от дрехите ми с няколко книги и рамки със снимки. Очаквах, че Нейтън няма да е много доволен да ми отдели място в гардероба си, но той ме изненада, когато още на първия ден беше преместил половината си дрехи в друг гардероб и на мен ми беше оставил повече от половината гардероб.
Снимките ми бяха смесени с мен и Ким, с родителите ми, с Нейтън. Рамките ми застанаха просто перфектно до неговите в хола и в спалнята. А за книгите... там вече имахме проблем. Нейтън ми обясни, че точно тази библиотека, която сам си я направил, не иска да бъде променяна. Веднага се съгласих с него, защото е трудно да споделиш целия си дом с когото и да е. Пък и от мъжка гледна точка щеше да е добре да има нещо негово си.
Накрая обаче успя да намери място на една по - малка библиотека в спалнята и бях повече от доволна. Успявахме да се разбираме много по - добре от очакваното.
В някаква степен мисля, че връзката ни започва отначало. Преместването е една огромна стъпка и отношенията винаги се променят, както след брака и след децата. Надявах се, силно се надявах с него да нямаме проблеми нито сега, нито след много време.
С Мег решихме, че искаме да прекараме вечерта си така както първата ни вечер в Ню Йорк, а именно с хубава храна и много вино. Говорихме си до четири сутринта за живота и успяхме да обсъдим всичко до най - малкия детайл. И това, което разбрах, е, че Мег иска точно това - най - сетне Итън да и' предложи да се преместят заедно.
На другата сутрин станахме в девет часа, заедно си направихме закуска и към единадесет часа се звънна на вратата. И двете знаехме, че е Нейтън и веднага се почувствах ужасно тъжно.
Никога не съм предполагала, че да напусна апартамента би било толкова трудно. Мег и аз седяхме прегърнати поне десет минути и плачехме силно на рамото на другата.
Трудно ми беше да повярвам, че повече няма да живея с нея. Толкова шибано невероятно!
Дори в колата, докато стигнем до Нейтън не можех да спра да плача въпреки големията на Нейт да ме успокои. Той се смееше, докато аз обяснявах колко много обичам Мег и как не мога да я оставя, най - добрата ми приятелка.
Когато обаче паркирахме, в мен имаше съвсем друга емоция, която ме накара да се усмихна.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Всичко започна през декември
Hayran KurguЗнаейки, че Ню Йорк е градът, в който всичко е възможно, двете най - добри приятелки Кимбърли и Мегън решават да се преместят точно там, за да продължат образованието си. След две години двете все още не са успели да попаднат в здрава връзка с никог...
