Всичко започна през декември

Хей, Нейтън!

2 седмици по - късно. 18 декември.

Мег беше болна. И под болна имам предвид много болна. Няколко дена беше с повече от 38 градуса температура, заедно с болки в мускулите, главата, лоша кашлица и запушен нос. Три дена я държа така и слава Богу вече вторник се чувстваше по - добре. Вчера не ходих на лекции, за да се грижа за нея, а и вчера имаше опасна снежна буря, която напълно ме разубеди.

Вероятно Итън щеше да дойде да се грижи за нея, но точно сега беше в Лос Анджелис на някакъв семинар. Казах и' да му се обади, да го попита какво да прави, при кого да отиде на лекар, но тя каза, че ще се оправи и няма нужда да го притеснява.

"Един зелен чай, за Вас милейди." Казах весело и и' подадох внимателно порцелановата чаша, която и' беше любима и пиеше в нея само по Коледа.

Тя се усмихна топло като в очите и' видях благодарността и'. Отпи бързо две големи глътки, и остави чашата на масата. Беше се завила цялата в едно от одеялата и' и гледаше нещо по телевизията.

"Как се чувстваш?" Седнах до нея и се облегнах на рамото и', слагайки глава там и затворих очи.

"Вече по - добре." Гласът и' беше пресипнал все още. "Трябва да ти кажа нещо." Каза сериозно и се изправих.

"Да, Мег?"

"Знаеш, че те обичам, нали?" Каза тихо и плахо. Какво ставаше?

"Да, разбира се. Аз също те обичам." Хванах здраво ръката и'. Не знам дали беше добре, но думите и' наистина ме плашеха.

"Всичко ли ще направиш за мен?" Веднага се ухили широко.

"Помислих си, че е станало нещо сериозно!" Ударих я силно по ръката. Тя извика от болка, но започна да се смее. "Какво искаш? Отново.." извъртях очи.

"Хапчетата за гърло ми свършиха и няма как да ги спра." Тя продължи да ми се усмихва невинно. Без да казвам нищо се запътих към стаята си, за да се преоблека.

"Обич-" опита се да ми извика, но гласът и' не издържа и започна да кашля.

За две мин си сложих дънки и оправих косата си. Взех си чантата и тръгнах към коридора.

Излязох навън и веднага се ядосах, не защото имаше сняг, а само лед. Днес сутринта валя много дъжд и в комбинация с минусовите температури, почти всички пътища се бях превърнал в пързалки, а аз ги мразех.