Всичко започна през декември

Чао, Нейтън!

Тази вечер беше повече от ужасна. Не мисля, че съм била по - притеснена някога през живота си. Абсолютно цялата вечер бяхме в болницата. Оказа се, че Нейтън има алергия към авокадо, а в нашата вечеря имаше много голямо количество авокадо.

Итън го намери в банята да повръща цялата вечеря, която бяхме приготвили. Беше почти в несвяст, когато отидох в банята.

Огромна тежест, невероятно много тъга и най - вече вина ме обгърна и исках да направя всичко възможно, за да му помогна.

И го направих. С Мег и Итън веднага го заведохме в болницата, където ни казаха, че всичко е просто една алергична реакция.

Въпреки, че вече знаех какво му има, все още се притеснявах ужасно много за него. Със сигурно беше изял доста голямо количество от храната с авокадо.

"Оф, няма ли вече да ни кажат дали можем да го видим!?" Не спирах да обикалям из тесния коридор, просто не можех да потисна чувството на вина и притеснение.

"Защо не седнеш? Мисля, че вече те болят краката." Итън се пресегна към мен и след това ми направи място между тях двамата. "Как си прекарахте? Нейтън беше много щастлив цяла вечер. Сигурен съм." Гласът на Итън каза тихо и щом го погледнах, той се усмихваше.

"Мислиш ли? Та вие спахте!" И двамата бяха доволни да ме видят да се усмихвам.

"Видях достатъчно, за да знам, че си е изкарал добре." Направи пауза и после продължи. "Не трябва да ти казвам това, но като те гледам толкова тъжна не мога да се сдържа." Мег се засмя тихо от другата ми стана, но не можех да я погледна. Любопитство ми ме изяждаше и трябваше да знам какво му беше казал Нейтън. "Не спря да говори за теб след като се видяхте за първи път, а да не говорим днес преди да дойдем... устата не му спря!" Преувеличаваше, знаех го, но ми беше забавно и нервите ми избиха в смях.

"О, стига..." ударих ръката му леко и продължих да се усмихвам.

"Не, наистина! Не те лъжа. Нейтън те харесва. Просто му дай време." Думите му със сигурност ми дадоха много надежда и някак си успях да се заредя.

След това не видях Нейтън в продължение на месеци. Поне си взех телефона...

---------

Коледа, Нова година, целият януари се изниза, мина Свети Валентин и вече беше почти март. Мег и Итън продължаваха да бъдат заедно. Не го бях виждала по - близки и по - влюбени един в друг. Все по - често Мег оставаше в апартамента му и аз оставах сама в големият ни апартамент. Колкото и да казвах на Мег, че няма проблем да съм сама, лъжех.