Всичко започна през декември

Психопат!

В понеделник се събудих сама в апартамента ми. От много време не бях пила кафе с Мег, не си бяхме говорили за нищо и последния път, в който я видях, не беше каквато бе преди. Случваше се нещо между нас и двете и колкото и да ме болеше да го призная, нещата между нас вече не бяха същите.

Сутринта в апартамента мина скучно, оправих се бързо, изпих набързо едно кафе, приготвих си обяд и го прибрах в чантата си, тъй като започнах нова диета и около нас нямаше никъде подходящо място, където да обядвам. Пратих бързо съобщение на Нейтън за добро утро и тръгнах към работа.

Не бях стъпвала в офиса от миналата сряда. Бях починала достатъчно и имах достатъчно енергия, за да си свърша работата както трябва.

Беше точно 8:01, когато отворих вратата на банката, и първото, което видях, беше Макейла. Веднага се сетих за вечерта в ресторанта с Нейт, когато ги видях да влизат заедно с Уил, и лек гняв се надигна в мен. Въпреки това се усмихнах лицемерно и щях да я поздравя, но тя отвори червисаната си уста и заговори.

"Не си идвала на работа от миналата сряда, почива си колко време и въпреки всичко имаш смелост да закъсняваш..." Кръстоса ръцете си и се усмихна злобно. Вдигна веждата си и зачака отговора ми.

"Съжалявам, Макейла." Казах почти безразлично и минах покрай нея без да изчакам другото заядливо изречение от голямата и' уста. Седнах си на мястото, което за щастие беше доста далеч от това на Макейла, но също така и много близо до Уил.

След десет минути той също дойде и не знам как, не знам дали Вселената беше отредила това, но 'случайно' видях как, когато влезе вътре, я прегърна с ръка около малката и' талия и целуна челото и'. И най - интересното беше, че се опитаха да се скрият точно до стаята за служителите, където държахме личните си вещи.

"О, Кимбърли, здравей!" Поздрави ме Уил точно както миналата седмица и по - миналата седмица. Защо се държеше като най - долния курвар, като той изобщо не беше такъв?

"Здравей, Уил! Как беше уикендът?" Със сигурност нямаше да се държа сякаш знаех как въртеше и мен и Макейла.

Той се впусна в дълги обяснения, но бях почти сигурна, че всяка дума, която излезе от устата му беше лъжа.

През останалата част от деня се чух с Нейтън по телефона по време на обедната почивка. Споделих му за Мег и му казах, че вече наистина започвам да се притеснявам за отношенията ни, защото този период започва да става твърде дълъг. Разбира се той отново се опита да ме успокои, но не се получи. Също така ми каза, че ще има време да се видим чак в четвъртък, защото има много за наваксване в работата, заради болничния, който си взе. След разговора ни, писах на Мег. Отговори ми чак когато вече си тръгвах от работа. Каза, че ще се върне утре вкъщи, защото от доста време не се е виждала с Итън.