Всичко започна през декември

"Свикнал съм с женското внимание."

Апартамента беше тих и само лампите на стълбището и коридора към стаята му бяха светнати. Бързо се качих на втория етаж и се спрях пред затворената врата на стаята му. Почуках два пъти и изчаках да ме повика

"Влез, Ким." Едва чух гласът на Нейт и когато влязох, го видях, лежейки на леглото си само по някакви шорти. До леглото на единия стол стоеше лекарят му, който като ме видя веднага се изправи.

"Здравейте, госпожице, аз съм доктор Шон Смит." Стиснахме ръцете си. Беше не много висок в шейсетте си години, вече с побеляла коса, но милата му усмивка ми вдъхна спокойствие. Очите му излъчваха точно това, което трябва да дава един лекар на пациентите си, а именно - спокойствие.

"Здравейте, аз съм Кимбърли, но ме наричахте Ким." Усмихна ми се мило и погледна отново към Нейт.

"Ким е моята приятелка Шон." Едва - едва каза той и се усмихна гордо.

"Изглежда страхотно." Направи ми комплимент и седна отново на мястото си.

"Какво му има, докторе?" Седнах на леглото до него и хванах ръката му, която гореше. Той ме погледаше изморено като очите му се затваряха.

"Ами както всеки път, когато стане малко по - топло, винаги се разболява, но този път е малко по - зле. Висока температура, отпаднал е и кашлица. Той ми каза, че утре трябва да пътувате, но не мога да го пусна. Възможно е да е влоши."

"Разбира се, че няма да ходим никъде, докато не се оправи." Доктор Смит ми кимна с приятелска усмивка. "Какви лекарства ще трябва да пие?" Той ми подаде рецепта, която беше изписана от двете страни.

"Трябва разбира се да приема много течности и да си почива." Изправи се от стола и погледна към Нейтън. "Оправяй се, Нейт." Потупа леко рамото му и започна да прибира апарата за кръвно, термометъра и другите си неща от масата в чантата.

"Ще Ви изпратя." Казах му и се изправих. "Ей сега се връщам." Целунах челото му и последвах доктора към вратата.

"Много Ви благодаря, че сте дошли толкова бързо." Казах му, докато обличаше палтото си.

"За Нейтън Скот винаги. Още от бебе ми е пациент, заедно с родителите му, Марта и Джон, светла им памет." Изглежда Нейт е близък с него щом дори преди малко се обърна към него с малкото му име. "Грижете се за него, Ким, Нейтън има нужда от някого до себе си."