Възходът на черния вълк

На разходка с Вик

- Лия, отвори ...искам да
поговорим - стоях пред вратата на банята и опитвах да накарам петнадесетгодишната си сестра да ме изслуша, макар че не знаех какво толкова щях да ѝ кажа.
- Хайде де - започвах да се ядосвам.
- Ванс, какво правиш?- мама се появи от някъде.
- Нищо, чакам Лия.- набързо отговорих.
- Нямаше ли да разходиш кучето на Роза?
- Даа, след малко.
- Мисля утре да я поканим на обяд, нали си съгласна?- попита ме.
- Амм... естествено - честно мислех, че ще успея да се измъкна и да прекарам малко време с Яна и Виктор, но май няма да се получи.
Майка ми ме остави, а аз продължих с опитите си да убедя Лия да излезе, но нищо не се получаваше.
В крайна сметка почуках на вратата на съседката и след десетина минути бях пред блока с кучето.
Помотах се известно време, след което звъннах на Виктор.
- Хей - казах просто.
- Какво става, днес май се забравихме.
- Не, но нали знаеш....нашите....
- Да, естествено, спокойно. Ти какво правиш?- попита ме.
- Навън съм с Бела и ми е ужасно скучно.- оплаках се.
- Мхх... Ще дойда при теб и без това имам да извеждам Неро.
- Наистина ли ще дойдеш.
- Естествено Ванс.
- Ам.. Добре чакам те.
Докато го чаках седях на дървената пейка и си мислех за случващото се с мен....хах може би съм луда...или пък....не знам.
Навън тъкмо се беше разхладило от юлските жеги и все повече хора бяха излезли. Деца играеха на поляната, кучета се разхождаха наоколо. Слънцето явно беше решило да изчезне за малко , а аз се възползвах от това, за да се насладя на лекото захладняване.

***

Когато Вик пристигна с овчарката Неро се прегърнахме и започнах да му разказвам за деня си. Преди си мислех, че страда когато говоря за семейството си, защото той няма истинско такова, но сега знаех, че е щастлив когато и аз съм щастлива, все пак бяхме приятели.
Той ми разказа, че с Яна са били в гората днес, наслаждавайки се на сянката, хвърлена от дърветата. Добре, че живеехме в краен квартал на София, та можехме да се възползваме от горичката близо до нас.
Говорихме известно време, но аз просто спрях да го слушам. Замислих се за Лия.... Пффф защо избяга така от мен, все пак нали не съм чудовище.
- Ванс, Ванс...Ванеса!- викна ми той.
- Какво? - обърнах се рязко към него, връщайки се в реалността.
- Как какво, не ме слушаш?- изгледа ме въпросително.
- Съжалявам, замислих се.
- За?- чакаше отговор. Може би не беше лоша идея да му кажа, все пак той много добре видя как се порязах на рождения му ден, а след това...
- Добре, ще ти кажа, ноо.... Просто ме изслушай, става ли?
- Да, естествено нещо лошо ли е станало?- притесни се.
- Амм, аз...помниш рождения ден нали?- той кимна.- порязах се.- казах бързо и го погледнах в очите, чакайки реакция.
- Помниш ли го- беше малко учуден.
- Помня всичко. - изгледа ме изпитателно.
- И?
- Мхх излекувах се за части от секундата Вик- казах му рязко. Усещах някакво напрежение във въздуха, но не знаех на какво се дължи.
- Какво мислиш, че е? - след кратка тишина проговори.
- Не знам, случвало ми се е и друг път, но не винаги става. Преди малко Лия ме видя и сякаш се ужаси от мен и избяга в банята. - казах притеснено.
- Видяла те е?- сякаш беше по-заинтересован от това, че някой друг ме е видял отколкото от това, че раните ми се лекуват" със скоростта светлината".
- Да, видяла ме е. - избягваше погледа ми - какво....за какво мислиш.
- Може би не е добра идея да го разгласяваш?- беше замислен.
- Не е добра идея ли, та ти изобщо чу ли какво ти казах току-що.- ядосах се и му повиших тон.
- Да чух, но не знам какво е, ясно, така че по-добре си мълчи докато разберем.- и той повиши тон, усетих, че се защитава, защото го познавах добре.
- И как ще разберем по-точно?- изгледах го невярващо. Не очаквах такава реакция.
- Утре ще говорим за това.- отново избягваше погледа ми, какво му става по дяволите.
За части от секундата споменът се върна. Беше тъмно. Бях решила да изненадам Вик и за това отидох до дома за сираци с колелото. Докато стигнах се стъмни и.....караше се с някого. Виждах сянката му, а след това....вълкът , ръмжащ срещу другия човек.
Върнах се в реалността Той стоеше пред мен, а във въздуха се усещаше...не знам, беше странно. Усещах нещо, наистина, ноо...да, татко. Усетих същото по-рано днес с татко. Не беше същото, беше различно сега... по слабо.
- Какво?- попита ме.
- Амм..нищо не съм казала.
- Защо ме гледаше така?
- Нищо аз....спомних си нещо.
- Какво?- попита любопитно и прокара ръка през
тъмнокестенявата си коса.
- Зарежи- казах толкова колкото трябваше. наистина ми беше интересно как ще реагира като му кажа това, но вероятността да ме помисли за идиот беше огромна.
- Виж, съжалявам ако бях груб преди малко, просто...видя ми се странно.
- Да, странно е.- отместих поглед от него.
- Но наистина наблюдавай сестра си и гледай да не казваш на никого, става ли и без това е странно.
- Мффф ще се постарая, добре и без това не съм мислила да казвам на никого.
- Някой друг знае ли?- попита ме.
- Не знам...може би Яна, така де и тя беше на рождения ден, нали?- той се замисли и ме погледна право в очите.
- Не се притеснявай за нея - каза уверено - все пак сме приятели.
Говорихме в междублоковото пространство, а хората около нас сякаш изведнъж изчезнаха.
- Да... И като такива си казваме всичко нали? Дори да е тайно и зловещо...и да не искаме никой да го научи. - гледах го изпитателно, Наистина исках потвърждение за това, което видях онази вечер.
- Да, предполагам. . .- замълча
- Значи няма нещо, което криеш?- отмести поглед.
- Виж Ванс....имаш ли нещо конкретно, което те тревожи?- говореше доста тихо, но аз го чувах.
- Не, зарежи Вик, все тая.

***

Когато се прибрах вкъщи вече беше станало осем часа, но навън естествено все още беше светло, нали все пак беше лято. Мама, татко и двете момчета бяха седнали на масата и си говореха нещо, а аз отидох в стаята си, за да се преоблека.
Щом влязох вътре видях Лия...която спеше. Мх явно е уморена, знам ли. Преоблякох се набързо и отидох при нашите на вечеря. Казах им, че Лия спи и решихме да ядем без нея. Попитаха ме защо съм се бавила толкова много и аз казах, че съм се видяла с Виктор, а след това съм върнала кучето на Роза. Разказах на семейството как е минал девети клас, а Стефан не спря да подмята шегички на всяка моя втора дума. Алекс беше сериозен през цялото време и не говореше много, но той кога не е такъв.
След вечеря прекарах известно време в стаята си на телефона, пишейки си с Яна.
Легнах си към 11:30, а през това време Лия не се събуди.