Възходът на черния вълк

Трансформация

Главата ми се тресеше толкова непоносимо, че единственото нещо, за което можех да мисля бе смъртта, която така силно желаех в момента. Усещах скалпа си сякаш разцепен, а отворената му вътрешност залята с адски огън. Тялото ми беше обгърнато от пожара и всяка една частичка от него понасасяше последствиятя. Цялата горях и се гърчих неконтролируемо от резки, но изключително болезнено спазми. Всяка костичка променяше вида и формата си във всяка една секунда, оставяйки ме без дъх. Дробовете ми горяха и едновременно с това бяха притиснати от костите, които сякаш искаха да изкочат от тялото ми, унищожавайки го преди това. Стонове излизаха от устата ми и с всеки миг усещах как кислородът ми свършва, а звуците ставаха все по-болезнени и по - болезнени, но уви не ги контролирах. Устата ми се беше напълнила с кръв, която тялото ми опитваше да изхвърли с отчаяни хрипове, които ме съсипваха напълно. Усещах как очите ми бяха избутвани от орбитите си с всеки звук, издаден от мен и всеки момент щяха да изкочат. Чувството беше неописуемо мъчително и жестоко, сякаш някой дълбаеше с нажежен скалпел в тях, но от вътре навън, опитвайки да ги разреже на малки парченца, а след това да ги изтръгне от тялото ми. Единственото, което виждах беше червено, може би в момента наблюдавах това, което се случваше вътре в мен. Без да имам никакъв контрол над самоунищожаващото ми се тяло усетих как някой сякаш отлепяше всичките ми нокти от пръстите, причинявайки ми желание за смърт и самоубийство. В следващия момент на празните места на ноктите ми усетих пробождащо чувство. Мислех, че костите на пръстите ми, които бяха приели нечовешка форма изкачаха от издълбаните ми нокти. Огънят беше отвътре и отвън като отвън се изразяваше под формата на прясна нажежена кръв, а от вътре като пожар или лава обхващаща всичко и съсипваща го. Пореден вик се отдели от пропитите ми с кръв устни когато израстаците, появили се на мястото на ноктите ми се забиха в очните ябълки. Тялото ми се тресеше като лудо, а в очите или това, в което се бяха превърнали се намираше голямо червено нищо. В опит да взема контрол над ръцете си те започнаха да се извиват по неестествен начин, причинявайки ми още по големи болки ако това въобще беше възможно. Нещо в ушите ми изпука силно, причинявайки поредния гърч и удължавайки времето на мъчителната ми смърт. Не можеше ли просто да умра без повече мъчения, по дяволите това беше единственото ми желание в момента. По едно време цялото ми тяло се разтресе бързо и тогава вече не усещах нито ръцете, нито краката, нито очите, имаше само нечовешко страдание и неспирните стонове, излизащи от устата ми. В опит да се надигна, събрала сили незнайно от къде и малкото останало костици на краката се строшиха, издавайки отвратителен звук, който сякаш породи неистово повръщане. Повръщах кръв без изобщо да мога да спра, а камо ли да си поема дъх. Тялото ми бавно ме предаваше като спираше всички жизнени процеси. Вече не можех да дишам, кръвта се изливаше от тялото ми, вместо ограги и крайници усещах само несравнимата болка. Отвреме на време между повръщането започвах да се треся толкова неконтролируеми, че изгубвах представа за време, място, както и за себе си. Нямах си и на идея какво се случваше, къде се намирах, нито пък как се бях докарала до тук, знаех само, че ако не умра до две секунди или не се събудя от този шибан сън, не знам какво да правя. В момента бях в състояние, в което не можех да направя каквото и да е било, просто лежах безсилно на земята, очаквайки смърта си. Точно си помислих, че ще умра от задох и болка когато, сякаш всичко ме отпусна, колкото да си поема голяма глътка чист кислород. Това беше най- уникалното нещо на света, просто да можеш да дишаш свободно било то и за малко. За жалост мимолетното ми щастите беше придружено от пореден гърч, който не бях в състояние да издържа. От устата ми се отдели ръмжене и цялата болка се пренесе там. От венците започнаха да си пробиват път някакви....не знам, сякаш ми растяха зъби, но проблемът беше, че вече си имах такива. Всеки зъб беше изместен от мястото си и избутан извън устата от нов по - огромен такъв. Не знам какво се случваше, но всичко в мен започна да се реконструира, гърчейки се изключително бързо. Горящите ми кости се скъсваха от болка, а аз не можех да дам никакво съпротивление защото просто бях останала без сили и без дъх. По едно време сякаш изпаднах в несвяст, но нито болката нито ужасяващите усещания си заминаха. Можех да почуствам как костите ми си намираха нови места и се съчетаваха по различен начин, движейки се под кожата, която също се променяше.
Не може така! ИСКАМ ВСИЧКО ДА ПРИКЛЮЧИ! Отчаяно ръмжене излезе от устата ми и изведнъж всичко спря.
Усещах сякаш някаква тишина и пустота. Безпомощното ми тяло лежеше на земята без да го усещам, но не усещах и нищо друго. Нямаше болка, нямаше емоция, просто празно пространство. Чувствах се толкова празна, сякаш бях мъртвеца, който толкова копнеех да бъда. Нима беше възможно? Точно си го помислих и чувство на страх ме обля. Значи все пак чувствах нещо. Очите ми се отвориха, а ноздрите ми се размърдаха, привличайки спасителна глътка кислород. С кислорода дойдоха и още куп миризми, а погледът ми... Просто нямах думи. Виждах всичко невероятно ясно и с множество различни цветове в гами, които не бях улавяла досега. Напълно изумена изправих глава, оглеждайки се. Всичко беше толкова .... Това просто не можеше да се опише. Всички цветове, всяко усещане, всеки звук. Опитах да се повдигна от гъстата растителност, която галеше сетивата ми и ....за малко да падна. Всъщност точно това стана, но не беше същото. На мястото на крайниците си имах огромни черни лапи, които едва контролирах и за това се олюлях и паднах в тревата. Невероятният ми слух улови нещо зад мен и бързо завъртях муцуна натам. Пред мен стоеше един сивкав вълк, но за моето зрение той беше с елементи на пет вида кафяво, още толкова вида бяло и много различни нюанси на сивото. Беше с една глава по-нисък от мен и с ярко жълти очи, които ме пронизваха. Направих още един опит да се изправя този път, заповядвайки на четирите си лапи и да ме вдигнат и за мое щастие успях. Започнах да се движа около другия голям вълк, който ми беше толкова познат. Движех се като прохождащо дете, залитайки наляво надясно докато намеря баланса си, а главата ми се помнеше със спомени от миналото. Това беше Яна. Помнех всичко, как тя ме доведе тук и как ми каза какво ще се случи. Леле, това беше.....
Пристъпвах напред, добивайки увереност когато отдалече долових позната,.... но и няка различна миризма. Приближаваше все по-бързо и по-бързо и инстинктивно залегнах в опит да се прикрия. Може би беше на половин километър, но можех да го усетя съвсем ясно. Сивият вълк до мен само наостри уши, но не се прикри, а напротив запъти се към приближаващия се. Без да мисля я последвах по петите, тласкана от инстинкт. Нещо не ми позволяваше да остана сама, нуждаех се от глутница.

Здравейте на всички, които четат, ще се радвам да чуя мнението ви за историята!