Възходът на черния вълк

Заловени от Алфа

Прибрах се към деветнадесет и нещо малко разочарована, че Яна си има работа. Бързо писах на Виктор от нас, но явно си беше изключил интернета. Поне в момента бях в добро настроение, макар че усещах вълчи глад. Очевидно доброто настроение идваше с огромна доза апетит. Решихме да изчакаме татко и Алекс да се върнат от там където бяха отишли и за това трябваше да потърпя малко.
- Какво му каза? - попита ме Лия след като влезе в стаята.
- Нещо по-близо до истината и спокойно не съм те намесила.- усмихнах и се.
- Какво точно?- защо беше толкова сериозна.
- Пфф повече прилича на сюжет от фантастичен филм, но той повярва на това. - опитах да се шегувам, но май я изплаших ако съдим по физиономията ѝ. Гледаше ме притеснено и очакваше да кажа нещо.
- Просто му разказах че е било нещо голямо и съм тръгнала да го преследвам, за да видя какво е. - гледаше ме втренчено.
- И какво е?- изрече тихо, сякаш нямаше за цел  това да стигне до ушите ми.
- Знаеш!- казах уверено, гледайки я в очите, а тя извърна поглед. Усетих как сърцето ѝ прескочи удар. Да, наистина сякаш слухът ми прихвана това ако изобщо е възможно. Лия поклати глава и това беше единственият отговор който получих. 

Гледна точка на Вик.

Вече бяхме изминали няколко километра, тичайки бързо. Не знаех дали все още са по следите ни, но ми липсваше това диво препускане и адреналин. Движехме се наистина бързо и оставяхме фалшиви следи на някои места. Гледахме да не се разделяме прекалено много, за да не губим връзката помежду си. Когато започна да става тъмно ние с Яна се насочихме отново към познатата ни гора в близост до града. Мислех, че ще успея да изпратя приятелката си до дома, а след това и аз самия да се прибера. Надявах се, че наистина са загубили следите ни и вече започвах да се успокоявам.
След известно време намалихме ход, а аз започнах да душа въздуха докато Яна се ослушваше. Нямаше нищо. Точно щях да се превърна отново в човек когато без никакво предупреждение един грамаден много тъмен, почти черен вълк с ярко червени очи ме повали. Бях изключително изненадан, това ми дойде изневиделица. Как по дяволите не го усетихме. Мигновено легнах по гръб в подчинение, усещайки силата, която лъхаше от него. Това са сигурно беше много силен Алфа. Яна се опита да побегне, но зад нея се появи друг по дребен Бета със светла козина. Алфата ме остави в подчинение и ѝ изръмжа, което беше достатъчно да подчини и нея.
- Трансформирайте се! - получихме заповед и тялото ми мигновено се сгърчи от болка. Огънят започна да гасне, оставяйки ме без енергията си и накрая се озовах на два крака. Яна също се превърна, а по-дребният вълк до алфата сякаш се изненада. Мисля, че двамата си общуваха нещо, но не знаех какво.
Видях как Алфата се трансформира. Направи го изключително бързо и гладко и ме изуми. Първоначално не го познах, но после....мисля, че това беше бащата на Ванеса. Оу да, той беше. Погледнах приятелката си, но и тя изглеждаше също толкова изумена като мен. Светлия вълк до бащата на Ванс също започна да се променя, но си личеше, че той изпитваше болка. И него не  разпознах веднага, но после ми стана ясно, че това е брат ѝ, и по точно големият. Не знаех как стоят нещата, защото никога не съм познавал родителите си и никой не ми е казвал дали това се предава по поколенията, но явно е така. Момчето се приближи до баща си, а след това ни погледна някак отгоре. Очевидно ни позна ако съдим по обърканото му изражение когато се трансформирахме. Изглеждаше някак изнервен, но баща му беше изнеадващо спокоен в ситуацията.
- Здравейте деца - въздъхна той. С Яна се спогледахме.
- Здравейте- измънках.
- Какво правите, а? - говореше някак делови, което ме учудваше.
- Нищо- сведох поглед.
- Виж...- обърна се към мен- знам, че сте сами, но аз си пазя територията, ясно. Има правила, които трябва да спазвате ако искате да сте тук. - знаех, че е сериозен, но говореше меко.
- Да- само това ми дойде, а Яна мълчеше.
- Няма да създавате проблеми!-каза го сериозно.
- Няма - кимнах.
- От кога е това?- попита.
- Горе-долу година - вече се поуспокоих, не изглеждаше да иска да ни нарани.
- Добре, но никакво разкриване пред никого, ясно и не въвличайте дъщеря ми. - Яна ми хвърли поглед.
- Ванеса.....- Тръгна да говори Яна, но я спрях.
- Няма да разбере - довърших изречението ѝ.
Мъжът помисли за малко, а след това  ни остави да си вървим. Другото момче, Алекс не изглеждаше особено доволен, но не каза нищо.
Реших да изпратя Яна, защото така или иначе щяха да ми се карат, че си идвам по нощите.
- Дали той ще ѝ каже?- изглеждаше ми ядосана.
- Ще ѝ каже.
- Как може да приемаш това Виктор, той ще я направи като него- беше бясна.
- Каква като него, Яна?- не знам какво ѝ стана.
- Искам я в нашата глутница, ясно!- изгледа ме на кръв.
- Той е Алфа и ни остави на територията си, сега не може да искаш и дъщеря му, той ще я обучи, не разбираш ли?
- Тя ни е приятелка Вик.
- И дъщеря на Алфа. - изгледа ме злобно и влезе в дома без да казва нищо повече.
Побързах да се прибера по-рано, макар че вече бях минал вечерният час и приемните родители щяха да полудеят. Естествено и аз исках Ванеса да е с нас, но разбирах, че тя имаше семейство, с сега може да има и истинска глутница. Баща ѝ щеше да я научи на всичко, дори нещата които ние с Яна нямаше как да разберем и да ѝ покажем. Имахме късмет, че това беше баща ѝ, защото преди време все пак отново си имахме работа с Алфа, но той не беше така благосклонен към нас и беше готов да ни убие, за щастие по някаква причина просто напусна територията.

***

Гледна точка на Алекс

-Сериозно ли ще ги оставиш!?- баща ми беше Алфа, а остави някакви хлапета на територията ни.
- Ако не пречат нека останат, край!- вече от половин час опитвах да споря с него, но не се предаваше. Не стига, че Ванеса щеше да се превърне скоро, а сега и те, просто не ми се вярва.

***

Гледна точка на Яна

Нямаше да му се получи. Просто не мога да изгубя приятелката си, това е, точно сега когато щеше да се превърне. Най-вероятно баща ѝ нямаше да ѝ позволи да се мотае с нас, камо ли да сме заедно на пълнолуние. Виктор беше луд. Защо по дяволите беше толкова спокоен след като ще загубим Ванеса. Трябваше да направя нещо....,но просто ...толкова съм бясна, че...
Без да мисля повече набрах телефона ѝ, време беше да узнае истината.

Ето я новата глава, давайте мнения, така ми помагате много.