Възходът на черния вълк

Първи лов

Още известно време  останахме в гората. Навън вече беше тъмно и може би някак страховито. Не знаехме какво от къде дебне и какво ни мисли, но нямаше и следа от баща ми наблизо. Все още и тримата бяхме нащрек, но нещата станаха по-спокойни.
- Какво ще правим? - попитах вече приела човешката си форма и, гледайки към ярката луна.
- Може би трябва да дойдеш у нас....- каза неуверено Вик. Много добре знаех, че приемното му семейство нямаше да е съгласно с това.
- Не, питах за луната. - Признах си - какво ще правим при пълнолуние.
- Вълци сме, не се контролираме особено ....трябва да сме на безопасно - набързо обясни Вик.
- Ще остана тук тази нощ. - заявих не много уверено, но наистина го мислех.
- Не Ванеса, опасно е, не можем да те оставим сама тук, а и все още не се владееш добре. - жегна ме страх, те не знаеха за случката в града и нямаше да узнаят, поне не и сега.
- Баща ми да ме е намерил до сега ако иска, а и мисля, че ще се контролирам една нощ, все пак съм в гората, нали? - не бяха доволни, но май нямахме друг избор, тях щяха да ги търсят.
- Утре ще се срещнем тук, ясно! - обади се Яна.
- Ами после..... - попитах тихо.
- Не знам, но ще го измислим - опита се да звучи уверено, но знаех, че и тя се притесняваше като мен.
- Добре - разделихме се без да успея да им споделя чувствата си. Може би се досещаха, но имах нужда да поговоря с някого. Просто бях изплашена и изнервена, това е ......може би ми ставаше трудно да се държа твърдо. Въздъхнах и се огледах наоколо, избирайки посоката си. Общо взето нямах особен избор, всичко беше тъмна гора, в която отвреме навреме някое животинче се шмугваше и ми изкарваше акъла. Можех да чуя дори дребните нощни гризачи на километър от себе си как се движат по земята и бях уверена, че ще разбера ако нещо по-голямо се приближи.

Гледна точка на Яна

С Вик препуснахме към цивилизацията и мислите ни се сляха, търсейки решение. И двамата бяхме несъгласни да оставим Ванеса сама в такъв опасен момент, но май нямахме друг избор. Наистина вярвах, че се контролира добре, защото лично се бях убедила в това, наблюдавайки я.
- В крайна сметка тя трябва да се прибере все някога, нали? - разсъждаваше Вик.
- Баща ѝ може да реши да пробва отново и тогава....- продължаваше той, а аз се откъснах от общите ни мисли.
В последно време се чувствах някак сама. Знаех, че вниманието бе насочено към Ванеса, но с Вик все по-рядко се измъквахме през нощта да ходим на лов и това ми липсваше. Ще ми се да се научим да общуваме и с нея по-бързо и да и предадем уменията си, но за тази цел нощта беше доста по-подходящо време, а тя не можеше да се измъква.
След малко приех човешкият си образ и се промъкнах през прозореца в стаята ми. Беше фасулска работа и никой никога не забелязваше, че липсвам, пък и да забележеха.....едва ли на някой му пукаше.