Възходът на черния вълк

Сама в гората

Бях седнала на леглото с глава между коленете и стиснати очи. Усещах как тялото ми искаше да се промени и губех контрол с всяка една изминала минута. Мислех си как мога да си върна властта над тялото и само ако не бяха тези сетива.... Проблемът беше главно слухът ми, който прехвърляше вниманието си от едно туптящо сърце на друго. Това ме подлудяваше и просто опитвах да го изключа, но безуспешно. Усещах страх, примесен с ярост от разговора на баща ми и Алекс, който слушах не по мое желание независимо от факта, че се намираха далеч от стаята ми.
- Ще отидеш ли при нея? - чувах думите на проклетия си брат.
- Може да изгуби контрол пред Лия, не бива да го допускаме. - Лия, да....няма да ми кажат нищо заради нея. Успокоих се за части от секундата и получих нова доза сили да се боря с огъня, когато слухът, който не контролирах премести вниманието си върху сърцето на сестра ми. Бум..бум..бум.бум.бумбумбумбум това не се търпеше. Стиснах зъби за пореден път и изправих глава. Не знам какво щях да правя, но нямаше да изкарам нощта в това положение. Беше ме страх и ако не поемех контрола в свои ръце трябваше колкото се може по-бързо да се разкарам от апартамента. Лия държеше телефона си в ръка, но аз знаех, че ме наблюдава. Поех си дълбоко въздух.
- Трябва да изляза на въздух. - съобщих ѝ тихо и колкото се може по-спокойно. Само ме погледна, но не реагира, май мислеше нещо, но това ме ядосваше много. Кой нормален се държи така. В момента обмислях бягство от вкъщи и то сериозно. Не можех да стоя тук, усещайки как всички са срещу мен, исках при приятелите си.
- Той ще те търси. - Лия прекъсна мислите ми.
- Моля?- погледнах я странно.
- Няма да те пуснат да излезеш сега, а ако го направиш без да знаят татко ще те търси.
- Няма да ме намери. - казах рязко.
- И какво, нали все някога трябва да се върнеш? - изпитваше  търпението ми.
- Не мога да стоя затворена, ясно!-  Повиших ѝ тон. Чувствах се като звяр в клетка и исках да тичам.
- Утре пак ли ще избягаш вечерта, вдругиден, всяка вечер ли ще бягаш като не те свърта на едно място?
- А КАКВО ДА НАПРАВЯ ПО ДЯВОЛИТЕ! - извиках. Е това нямаше как да остане нечуто.
- Ванеса, какво става? - Майка ми се появи на вратата.
- Нищо -  направо ѝ се скарах.
- Карата ли се?
- Не, говорим си. - отговорих.
- Лия, карате ли се? - защо по дяволите пита нея, не ми ли вярва. Днес май всеки иска да ме ядоса.
- Не, говорим - Поне сестра ми не прави проблеми.
Майка ми ни остави, а аз направо можех да откача, почти никога не сме се карали, какво ѝ стана сега на майка ни.
Поех си дълбоко въздух и запазих самообладание. Нямах база за сравнение, но мисля, че се справям добре с контрола, макар че съм на ръба цяла вечер. Слухът ми вече не шареше в произволни посоки и бях наясно кога съм най-близо до вълка, за да опитам да го спра, което ми се струваше  на практика  невъзможно де.