Възходът на черния вълк

Вечерята

Част от глутницата се разпръсна нанякъде, като аз  останах, разбира се с Лев, както и Красен, Макс, Русокосата му приятелка със светли очи, може би зелени, не можех да определя точно, защото лунната светлина не ми беше достатъчна. Две брюнетки, които на пръв поглед не ми обръщаха никакво внимание вървяха с нас, влизайки във видимо необитаемото място. Чувствах крайно нежелание да влизам в "къщата", чийто покрив беше най - много три глави над мен, а размерът и  колкото на по - голяма барака или хижа,...не знам, но изглеждаше леко казано зле. Самото място беше на прие поглед изоставено и напълно неподдържано, предизвикващо в мен отблъскване към него.
Групичката, с която влязохме вътре беше очевидно уморена, а прозявката на една от брюнетките, движещи се заедно ме накара да се сетя за чисто биологичните си нужди. Наистина не бях спала, яла или чувствала сигурност вече втори денонощие, което не си беше за подценяване.
Коридорът, макар и метър на метър изобщо не изглеждаше зле, даже напротив, беше като нов. Също така мисълта ми, че вътре ще вони на гадно и ще е обрасло с паяжини и мухъл се опропасти щом влязохме по - навътре. Видях първата стая, чиято врата беше открехната и вътре си имаше съвсем нормални условия, съдейки по леглото, което сякаш дори не беше използвано.
В пълна тишина отидохме до самия край на на външен поглед почти срутилата се сграда, преминавайки покрай още три врати, докато момчето с видимо поддържано тяло и късо подстригана кестенява коса, което извикваше в мен само негативни чувства, а именно Макс, ми отвори възможно най - крайната врата.
- Надявам се поне от тук сам да се оправиш Прайд. - Макс с видимо по - едро телосложение изръси със скептична напълно фалшива усмивка и бързо се изниза, карайки прайд, или Красен, трябваше да попитам Лев как му е името най - сетне, да се изпъчи и покаже мрачна физиономия.
Прайд даде сигнал на двете момичета да излязат и в крайна сметка останахме аз той и Лев, след като гаджето на Макс го беше последвало, мятайки ми насмешлив поглед, който така и не разбирах.
- Ще стоиш тук, ясно, ние ще бъдем наоколо постоянно, така че няма да мърдаш в никакъв случай. - Онзи прокара ръка по идеалната си прическа и насочи поглед към Лев.
- Можеш да не си ѝ бавачка повече, все ще се оправи. - мислех, че смята другото момче за много по-ниско в йерархията, но в момента си хвърлиха едва ли не братски поглед, от което се почуствах странно.
- Ти излез, аз отговарям тук. - каза пълничкия, а Прайд само кимна и изпълни заръката.
Стана ми малко неловко когато Лев ме погледна сякаш в очакване, но си нямах и на идея какво иска.
- Изпратихме хора на лов, всеки момент ще се върнат. - сякаш опита да запълни тишината.
- Лов? - попитах с насмешка, но от погледа му разбрах, че явно това разбираха под вечеря.
- Колко сте тук? - попитах, за да наруша тишината, а и исках да разбера наистина.
- Двама, очевидно е. - светлокафявите му очи се свиха от изгрялата усмивка на лицето му.
- Нямах предвид това! - възкликнах.
- Повече от тридесет  сме глутницата като не броим Кори де..... Принципно родители и роднини също са в глутницата също, примерно дядото, който видя по-рано, но от отдавна са ни оставили властта на нас.... сякаш се сети нещо и замълча.
- И всички сте Алфи? - наистина бях шокирана от броя, това че са Алфи и, че възрастните са ги оставили да подържат глутницата.
- Даа... - отговори приглушено и заби поглед в земята.
- Ами Кори - като споменах името му момчето направи кисела физиономия, която изглеждаше доста смешно, но се сдържах. - той е имал сестра, как така и двамата са Алфи, нали да от едно семейство. - зададох въпросът който май чак сега се оформи в главата ми.
- Имат различни майки и наистина не мисля, че е удачно да ме питаш още каквото и да е за глутницата. - най-накрая го чух да ми говори твърдо.
- Добре - прозях се, настина имах нужда от сън.....и храна. - Ами името ти, настина ли се казваш така, тоест Лев? - умишлено не включих въпросът ми за Красен или Прайд.
- Казвам се Иван, доволна. - засмя се, а аз не разбрах дали се шегува, това звучеше смешно.
- Иван? - смръщих чело.
- Те ми викат така, заради семейството ми, по - скоро прайд го измисли, но... дълга история....
Щях да поискам да ми разкаже, но тихият вой отвън накара Лев да се размърда, опитвайки да погледне през прозореца, но той беше толкова мръсен и гнусен, че се хващам на бас, че нищо не е успял да види.
- Излизаме. - изчака ме да тръгна с него и бързо прекосихме тесния коридор.
Веднага щом се озовахме под лунна светлина той се превърна в светъл вълк, а аз в черен, сливащ се с всичко наоколо. Инстинктивно изправих козината на гърба си, готова да се срещна с вълците, чуващи се на стотина метра сред дърветата.
Вдишах дълбоко, опитвайки да овладея чувствата си, като в този момент преобладаваше една несигурност, но в същото време и желание да докажа, че съм безстрашна.
Вървях след малко по-едрия от мене Алфа и си мислех как вече съм запаметила собствената му миризма и мога да я различа от тази на глутницата, което по една или друга причина ми вдигна самочувствието.
Като се приближихме първоначално видях две групички от по най-много 3 вълка, а след това и още две, като бяха наобиколили нещо,....плячка.
Миризмата на кръв се носеше във въздуха, карайки го да разнася вестта за смъртта на километри от тук, само ако някой ме търсеше,.... може би щеше да надуши това.
Вървейки зад Лев се приближихме до два едри Алфи, с които той явно разговаря, а аз инстинктивно отделих едва доловимо ръмжене от гърлото си, породено от храната, която ми беше толкова нужна в момента и от това, че тя беше наобиколена от врагове, правещи я недостижима за мене.
Приятелят ми по неволя ме погледна недоволно и си проправи път между двата кафяви вълка. Единия от тях ми метна крайно незаинтересован поглед, а аз решила, че няма да имам проблем с тях и това е един вид покана, се приближих. Щом топлата червена течност от убитото съвсем наскоро животно се допря до така чувствителното ми вълче непце нещо в мен потрепна, карайки най-вътрешното ми  същество да не може да спре желанието за допир до мъртвата плът. Месото беше сочно, прекалено сочно, то беше живо и сякаш будеше нещо отдавна заспало в мен. Картина на съвсем отдавашен спомен се върна в главата ми и дори не знаех сън или просто мисъл беше, но тогава бях разбрала, че има нещо в мен, някакво желание и знание, че мога да бъда смъртоносен хищник и по-важното, това да ми носи удовлетвореност.
Продължих да дъвчам напоеното с кръв месо и мислено да си представям сцени, за които дори не мога да спомена от съображения за безопасност,.....аз бях опасна. Мислъл, която щеше да се развие и преразвие, носейки със себе си гнева, страха и отговорността над всичко живо наоколо.