Възходът на черния вълк

В парка

Събудих се по-бодра от всякога и изпълнена с енергия. Сестра ми също се беше събудила рано, но си чатеше с някакво момиче, с което се познаваха от танците, на които ходеше. Татко беше отишъл на работа днес, а мама мисля, че трябваше да оправя някакви документи. Алекс беше в кухнята и си правеше закуска и аз направих същото. По-късно Стеф се появи и започнахме да си говорим двамата.
След закуска реших да си сплета косата, правя го изключително рядко но днес бях в настроение. Занимавах се не повече от 15 минути с не много дългата ми кестенява коса и после си отидох в стаята.
- Хей, искаш ли днес да подредим малко тук? - попитах Лия, оглеждайки всички разпиляни дрехи в стаята ни, имам чувството че изглеждаше по-зле и от момчешката.
- Хубаво. - сестра ми набързо се оправи и отиде да хапне нещо, а аз писах на Яна и вик да ги питам как са.
Малко след това Роза влезе в апартамента ни. Момчетата изглеждаха малко изненадани от това, че жената влиза така необезпокоявано, но аз си бях напълно свикнала. Поздравих я и тя мен и накрая се оказах пред блока, разхождайки кучето и. Нямах нищо против да разхождам Бела, защото и без това си нямах работа, а и исках да се пораздвижа малко. Обиколих кварталните градинки, наслаждавайки се на прясно окосената трева и зелените растения. Обичах природата, а тази прекрасна миризма, която се носеше във въздуха беше уникална.
След близо час се прибрах вкъщи, но преди това естествено върнах кучето на съседката ни. Алекс беше излязъл нанякъде, а щом казах на Стефан, че възнамерявам да си чистя стаята той веднага си намери по-интересно занимание от моето.
Отворих бялата врата на стаята си и явно стреснах Лия, защото подскочи камо ли не изплашено.
- Какво правиш? - оу супер беше намерила рисунките на вълци, които рисувах напоследък.
- Не знаех, че рисуваш така....
- Да, рисувам - казах просто и се почувствах малко неловко. Все пак не показвах рисунките си на никого освен приятелите.
Прибрах си нещата, тоест рисунките от бюрото и, поглеждайки грамадните вълци с жълти очи веднага се сетих за вчерашния сън.
- Виж, искам да те помоля нещо - рязко се обърнах към малката си сестра.
- Какво? - защо все избягваше погледа ми.
- Онова, което видя и ...което ти разказах онзи път.......запази го в тайна. - гледах я сериозно в очите, но тя избягваше погледа ми и сякаш се изплаши от думите ми.
- Добре - бързо каза и продължи да си оправя дрехите.
- Тии, добре ли си? - опитах да поговоря с нея .
- Мхм - каза бързо без да ме поглежда.
- Тогава защо избяга така ?- усещах напрежението по между ни.
- Не знам...- честно имах чувството, че тя иска да избяга от този разговор.
- Мхм искаш ли да говорим за това? - попитах.
- Не е нужно, наистина на никого няма да кажа. - най-сетне ме погледна в очите.
- Добре, но просто исках да знам дали си добре.
- Добре съм. - каза го толкова неуверено, че и грам не повярвах, но явно не искаше да говори с мен.
Оправяхме си стаята в пълно мълчание, което бих нарекла и неловко. Мислех да кажа нещо, но честно не се сещам какво. Накрая я попитах за танците, но не ми каза нищо интересно и претупахме и този разговор. Поне разбрах, че по-късно днес пак ще ходи.