Възходът на черния вълк

Жертва

Сякаш забравих всичко около себе си, заковавайки се на мястото си, но в следващия момент тичах сякаш в неизвестна посока. По - късно когато чух гласът на Лев в главата си се съсредоточих върху настоящето, разбирайки, че скоро ще се видя с баща си. Не знаех защо всички тичаха натам, не знаех и какво щяха да направят, знаех само, че не е правилно. Усещах се странно на пълнолуние, но някак се контролирах сякаш по - добре от тях. Мислех по - различно.
- Макс? - отделих се от Лев и потърсих Макс.
- Махай се ако не искаш да участваш. - сякаш ме отряза, прекъсвайки връзка с мен.
Забавих темпото объркана, свързвайки се обратно с момичето, което беше видяло нападащите вълци. Почувствах се странно, та аз дори не ги познавах. Очаквах баща си и брат си най - много, с които в крайна сметка ще мога да говоря, но не и тези. Напълно непозната глутница към която ние хвърчахме, какво по дяволите. Свързах се с тях, но бяха полудели, всички бяха един дол дренки, готови да се бият без дори да разберат какво искат другите.
- Лев? - дано той разбереше.
- Къде си? - Попита ме.
- Защо правим това? - показах му мислите си, но той сякаш изчезна.
Буквално бях останала едва ли не сама, така че се затичах обратно след тях без намерение да се бия.
Буквално след няма и сто метра започнаха да се виждат силуети, тичащи успоредно на нас. Планът беше в главите на всички ни и дори някак по случайност се стремях да участвам в него. Заобиколихме ги без дори да разберат и в следващия момент имахме около пет големи вълка, хванати в капан. Стоях назад, оставяйки останалите да направят това, което щяха да направят, но нещо сякаш ми прещракна когато видях Габи до себе си. Чувах се как ръмжа, което беше прието добре от няколкото вълка от моята глутница, но всъщност изобщо не контролирах това, което правих, а заплахата беше насочена към сивата вълчица до мен.
С периферното си зрение виждах жълтите очи на Бетите, зъбите им, показани отвън и настъпващите Алфи, но сякаш вниманието ми беше съсредоточено върху Габи, която се спускаше напред и въобще не ми обръщаше внимание. Усещах как сърцето ми се вледенява и сякаш всичко се забавя, а аз приближавам бавно към нея със затаен дъх.
- КАКВО ПРАВИШ!? - изръмжа ми черен вълк, към който се нахвърлих, привличайки вниманието на глутницата.
- РАЗКАРАЙ СЕ ОТ МЕН! - Изкрещях на Макс, който беше направил сигурна дистанция помежду ни.
В това време два от обградените вълка се затичаха, а вниманието бързо се насочи към тях. Повечето хукнаха след тях, а двамата с Макс останахме сами, гледайки се с напрежение. Видях как Лев се приближи, показвайки ми, че е на моя страна и не ме е оставил, но и забелязах когато двете момчета се вгледаха един в друг продължително. После Лев ми хвърли един поглед и се оттегли, а аз останах озадачена.
- Какво ти става? - изръмжах, заслушвайки се във воя на глутницата вече далеч.
- Преча ти да я убиеш, но като гледам май не те интересува, кажи ми, вече уби ли някого? - гласът му беше невероятно суров, а думите му ме накараха да замръзна за секунда.
- КОЛКОТО И ДА ТИ СЕ ИСКА НЕ СЪМ КАТО ТЕБ! - Изкрещях и хукнах след Лев, настигайки го бързо.
Нервите ми нямаха да издържат още дълго и сякаш вълка до мен разбра това.
- Искаш ли да се отделим? - изпрати ми мисъл, а аз приех.
Докато тичахме надалеч от останалите, които най-вероятно щяха да разкарат другата глутница след това да ловуват.
- Дали ще ни търсят? - опитах да мисля за друго, а не за Макс и думите му.
- Не, едва ли на някой му пука. - виждах, че опитваше да ме успокои, наистина понякога се чудех на търпението му спрямо мен.
- Благодаря, че си до мен, наистина. - той заслужаваше да чуе тези думи.
- Радвам се да съм до теб. - офф, толкова мразех да се чувствам така, знаех, че го наранявах адски много с тази фалшива надежда. Просто го обичах, но като приятел, а най-лошото е, че той явно не искаше да го разбере.
- Не е нужно да мислиш за тях, можем да направим нещо забавно ако искаш? - супер, а сега си мисли, че мисля за Макс.
- Не мисля за никого, но щом си казал..... -  засилих се напред, карайки го да ме догони. Виждах го как приближава и нарочно правех възможно най-резките завои, гледайки го как се разминава на косъм от сблъсъка с някое дърво. Беше ми смешно как той губи равновесие, но не и когато ми се нахвърли изневиделица, събаряйки ме. Изръмжах на шега и се засилих към врата му, но той се извъртя и аз се изтърсих на земята недоволно. Вече ядосана се изправих готова да го нападна, но той се изстреля пред мен, подигравайки ми се на шега. Това беше краят. Засилих се и с ръмжене се затичах по него, заканвайки му се.
Преплитах се в бодливите храсти по пътя си, опитвайки да настигна вълка пред мен, който сякаш ме улесни намалявайки темпото, а после спирайки. Метнах се върху него, но той изръмжа сериозно, карайки ме да спра и да се огледам заедно с него.
- Какво правиш? - седнах пред него, поглеждайки към луната. - тук няма никой.
- Тихо.... - беше странно сериозен и за това се съсредоточих, опитвайки да схвана какво прави.
Загледах се в далечината към билото на хълма пред нас, но това, че дървета помръдваха не ме притесняваше, можех да обвиня вятъра преспокойно.
- Надушваш ли нещо? - попитах го, а той само ми направи знак да го следвам.
Тръгнахме нагоре, а аз опитвах да схвана какво правим. Нямаше миризма, но явно Лев беше усетил нещо. Беше ме обзела странна тишина и с всяка една минута се чувствах сякаш в опасност. Тръпки побиваха тялото ми, слушайки звуците на люшкащите се дървета и нашите стъпки по земята.
Спрях рязко, защото чувството вече беше станало прекалено силно. Там имаше някого нали?
- Тате? - реших да опитам, поне да разбера дали е той или някой друг.
Чаках за отговор, сякаш усещайки него или брат ми наблизо, но се стрелнах напред когато видях как Лев се промъква снишил глава и с тихо, но ясно ръмжене. Това не беше добре.
- ЛЕВ, ВЪРНИ СЕ! - Изкрещях, опитвайки да го настигна, но се спрях, изненадана.
Всичко стана прекалено бързо. Пред очите ми се мяркаха непознати фигури, но и други познати. Ръмжах сякаш на нищото, защото никой не се опитваше да ме нарани, но за Лев..... бързо се свързах с него, търсейки го в тъмното. Бях се обезориентирала сериозно и сега когато го видях се затичах към него, притеснено. Бяха го заобиколили, но за сега никой не го нараняваше и използвах момента да се намеса. Може би трябваше да го обмисля, но рязко нещо в мен се запали. Усетих как бързо губя контрол и цялото ми същество проявява небивал интерес да нападне. Нахвърлих се, предизвиквайки пълна суматоха. Оказах се върху един кафяв Бета, когото продължавах да хапя независимо, че се беше предал, а скимтенето, идващо от Лев сякаш беше на заден план. Размятах глава без почти да мисля за вълкът под мен, който бавно спираше да се съпротивлява. Усещах устата си в кръв, а всичко зад мен като че ли в сън и чак когато яростта в мен сякаш се оттегли, заради липсата на движения на жертвата ми, се огледах, виждайки лежащия в локва кръв Лев, заобиколен от непознати Бети, сред които стояха баща ми и брат ми.