Възходът на черния вълк

Предтрансформация

Бях в автобуса и пътувах към уговореното ни място когато телефонът ми звънна. Беше баща ми.
- Ванеса, къде си? - попита.
- Излязох....- не знаех как да оправдая ранното си излизане.
- Толкова рано? - да, естествено това щеше да попита.
- Не можах да спя и....с Яна се разбрахме да се видим.- не чувствах, че ще повярва на това.
- С Яна,....разбирам - не можех да преценя нотката в гласа му, но имаше нещо.
- Добре,...аз ще затварям. - Казах бързо. Не знам дали искаше да ми каже още нещо, но прекъснах разговора. Сякаш изведнъж тялото ми стана по-силно и се зареди с енергия. Някакъв яд ме обзе и започнах да горя. Чувствах зараждащо се главоболие, което всяваше страх в мен. Без да правя нищо в главата ми се появяваше и изчезваше образ на лешникокафявите ми очи, превръщайки се в големи, изпълнени с власт вълчи. Бях се заблеяла през прозореца на пръв поглед, но всъщност гледах в една точка или по-скоро образите в главата си. Сега наблюдавах кестенявата си коса. От дълга малко над раменете тя се превръщаше в гъста черна козина.
Ноктите, които рядко пусках сега растяха и растяха докато не се озоваха върху нечии лапи. Лапи ....? Усещах крака си мокър, сякаш нещо....оу, сега се осъзнах. Бях пропуснала спирката си, блеейки с отворена уста през прозореца, а едно черно куче ме ближеше по крака. Изправих се набързо леко шашната, а стопанинът си дръпна кучето. Набързо го погалих и слязох от рейса. Слънцето едва беше почнало да грее, но аз го усещах като непоносимо горещо. Главата ме болеше още повече и едва ли не се влачех по тротоара. Опитвах да спра филма, който се прожектираше сам в главата ми, но нищо не ставаше. Нормалните бели зъби в устата ми в момента виждах като огромни вълчи такива, а сравнително дребния ми нос стана влажен и усещащ всичко заобикалящо го. Трябваше да го спра по някакъв начин. Явно с воля не ставаше, за това от яд започнах да тичам в обратна посока на автобуса. Не знам с каква скорост се движех, но всичко около мен се размазваше. Чувах откъслечни разговори, които едва ли би трябвало да чувам. Можех да подуша всичко, от модерният парфюм в парфюмерията, която подминах до смърдящия циганин до кофата. Всичко в мен кипеше и усещах надигащо се познато чувство. Всичко започна да ме щипе сякаш имах рана,  която зарастваше невероятно бързо, но и се чувствах ужасно. Главата ми пулсираше неуморимо, а едни и същи сцени не сприраха да се въртят и да ме тормозят. Вече бях изтичала до моята спирка, на която трябваше да се чакаме с Яна, но не виждах нищо и никого, единственият обект който можех да фокусирам беше грамаден черен вълк с ярко червени очи. Не беше истински, но съзнанието ми си играеше играчки с мен. Седнах на проклетата спирка, на която за мое огромно щастие нямаше хора и покрих главата си с ръце. В момента единственото, което правих беше да опитвам да спра главоболието и образите преминаващи през съзнанието ми. Изненадах се когато нечии ръце обхванаха моите и веднага вдигнах поглед. Изненадващо бързо, като вземем в предвид положението ми  фокусирах Яна. Станах от пейката и я прегърнах силно като едва не се сдържах да не заплача.
- Хайде, ела- хвана ме здраво и ми помогна да се посъвзема. Запъти се към....гората. Мислех, че бяхме се уговорили да дойдем на тази спирка заради мола на близо, а не заради трънляслата растителност. Та тук дори нямаше обособени пътеки, мястото беше зарязано, обикновена гора, която се намираше в самия край на града.
- Къде отиваме?- не знам дали си въобразявах, но се чувствах някак....по-ясно....поне можех да фокусирам нещата пред себе си.
- Ще видиш, хайде - хвана ме за ръката, а аз веднага усетих пулса ѝ. Сърдечният ѝ ритъм беше учестен и я чувствах притеснена.
- Яна, какво става - попитах, чувствайки се объркана, но объркването напоследък ме съпътстваше постоянно.
Тя не отговори, а само започна да се промъква през храстите. Тръгнах след нея, но бях с къси панталони и студената сутрешна роса ме измокри  цялата, за което нямах против де, все още горях . Тук наистина нямаше пътеки и тревата стигаше до таза ми. Приятелката ми уверено, но и някак забързано, сякаш времето я притиска, вървеше напред. Това газене беше уморително и неприятно, а на мен ми беше още по-зле заради главоболието. Изохках и се спрях когато кракът ми се заплете в една Шипка и целият стана в кръв при опита ми за измъкване. Много добре усетих как драскотините зараснаха на мига, но кръвта си стоеше. Яна само ме погледна и засили още повече темпото напред. Известно време я следвах с усилия и след около половин час трудно предвижване тя се спря. Намирахме се..... в нищото. Буквално около нас имаше само дървета и адски гъста растителност, от която почти не се виждахме.
- Това е - каза тя, а аз си нямах и на идея за какво говори, само се чувствах доста тъпо, че я последвах чак дотук, но сякаш бях в транс и тялото ми си правеше каквото си поиска с мен.
- Какво е това? - попитах саркастично като смръщих вежди от главоболието.
- Ще ти кажа нещо и....просто слушай. - можех  да доловя притеснение и от това... сякаш бързаше за някъде.
- Добре, но защо ме тук?- виеше ми се свят.
- Просто ще говоря....- зяпаше си обувките.
- Ъмм- исках да кажа нещо, но тя ме прекъсна.
- Ванеса ние сме вълци, по скоро се превръщаме в такива и това ще стане с теб сега.- изстреля това изневиделица, а аз се шашнах. Думите ѝ звучаха... не знам, луди....,но и някак, ...не знам чувствах се странни от щуротията, която приятелката ми изръси. След всички тези неща с вълците сега и тя говореше за това, просто невероятно, явно бях изперкала, а след мен и целият свят.
Бях се замислила и оставила Яна на страна, но тя рязко привлече вниманието ми, свивайки се в буренака и извивайки тялото си в неестествени фирми. Можех да усетя болката ѝ и се панирах, защото не знаех какво се случва и как мога да ѝ помогна.
- Яна!?- хванах ръката ѝ, но усетих...сякаш счупване. Пуснах я бързо и видях още множество счупвания, а на мястото на летния и маникюр се появиха черни грозни нокти, сякаш животински. Изпитвах паника от незнанието си и мислех, че тя умира. Беше ме довела тук ,след това ми говори разни неща, а преди това се държеше странно, може би е имало нещо от доста време, а аз не съм разбрала . Как можеше да съм толкова зле! Приятелката ми се гърчеше и издаваше нечовешки звуци от болка, а аз стоях и гледах, ненавиждах се .Тъкмо ми дойде на главата да се обадя на 112 когато цялото ѝ тяло започна да се гърчи  в неконтролируеми конвулсии. Зелените ѝ очи сега бяха ярко жълти. Челюстта се изкриви бързо, а след това удължи. Дългата ѝ тъмна коса се превърна във..........
Главата ми. Сякаш нещо разцепи главата ми на две и бръкна вътре, разбивяйки мозъка. Изкрещях с пълно гърло и опитах да сложа ръце върху разцепената си глава. Нещо се случваше, по дяволите ..... Очите ми фокусираха огромния сив вълк, провесил се над мен и тогава вече дойдоха истинските усещания от  разбиване в скала от 500 метров скок, плуване в лавата на вулкан, отделяне на месото от кокала от гладни канибали, които те ядат жив и най - лошото беше, че това което усещах и щях да усетя беше хиляда пъти по-силно от всичко останало.

Следва продължение!